Re: Каломаин / Религия и мистика / Християнство

Не съм имал предвид административно налагане на вяра, а такава , изградена по собствено убеждение и решение от конкретния човек. И това става с постоянна християнска просвета сред обществото ни. Каломаин, ти като учител знаеш, че всяко едно дете идва с "модела" си на поведение и отношение, създаден в него от семейството му. Или по-точно, неговите възприятия за добро и зло са формирани от родителите му, чрез преки или косвени методи. В голямата си част децата копират на 100% примера, който техните родители са им дали. Има голяма разлика в манталитета на деца, отраснали в нездрава семейна среда и такива, отгледани в християнско семейство. Спомням си, в ранните 80-години на миналия век, все още като гимназист, имахме в класа едно момче, което беше много скромно, много приветливо, което не участваше в нашите пуберски щуротии, което винаги беше положителен пример за всичко. Веднъж, когато отсъстваше отидох в тях да му занеса някакъв учебен материал и след като звъннах, вратата отвори възрастен свещеник с расо. Опулих се, "замръзнах" от изненада и след малко разбрах, че това е дядо му. Години след тази случка осъзнах, че въпреки антирелигиозната пропаганда по онова време, въпреки повсеместното издигане в култ на личности и диктатура, все пак е имало свещенослужители, които са сяли добро семе в почва, която по-късно е дала добър плод. Поклон!

И сега да се върна отново на въпроса ти: имах предвид , че времето, настъпило веднага след демократичните промени, би могло да бъде използвано именно за това, за достигане на недостигнатите, чрез Божието Слово от Православната църква, като институция с вековен авторитет сред народа ни. Ще ти споделя също, че много силно бях докоснат и от темата на Мъглишев "Две хубави неща" , И това е станало в резултат от "сеене" с дела и думи, от личния пример, който е давал на своите ученици. :)

Административните мерки по разните проекти имат временен характер (докато трае самият проект или са налични средствата за осъществяването му) и не винаги постигат предварително зададената цел. По някой път успяват, говоря най-общо. Но истинската промяна е "отвътре", в самия човек и това става единствено и само чрез упоритата работа на всички, които са призвани за това да разпространяват Християнската вяра. И с нашето решение за отклик.