Здравей, fratello! За голямо съжаление след 22 години на изкуствено създадена слободия (моля, да бъда извинен от съфорумците за това определение!) нещата са тъжни. Силно контрастират пропуските (или липсата на) в семейното възпитание на значителна част от младите хора в сравнение с това на други, а "традиционното" за България изповедание вместо да се възползва от свободата да извършва своята спасителна и просветна мисия в обществото ни, (за която е призвано), също бе раздирано от човешки разделения, крамоли и ред други нелицеприятни прояви. Малко, вероятно съвсем малко са тези служители, които устояха на предизвикателствата и изкушенията, щедро предлагани от "прехода към демократизиране на обществото ни", малко бяха и тези, които наистина заемаха отговорната и твърда позиция на вярата си. Моля, хора като уважавания Прокимен да не реагират спонтанно на думите ми, но фактите говорят именно по този начин. И тези факти са навсякъде около нас- на улицата, в работата ни, в образователната система... Достатъчно е да припомним, че над 90% от определящите се като "православни", го правят единствено и само поради факта, че са се родили и живеят в такава държава и посещават църквите "от Коледа на Великден", щото така се правело, а през всичкото останало време живеят по начин, различен от християнския... Примерите за това са много, а плодовете-горчиви.
Много бих искал да настъпи промяна в нацията ни, но тя не би могла да се осъществи чрез административни програми и мероприятия. Начинът е един-промяна отвътре, чрез покаяние и вяра в Бога.