Дано този път приобщаването ни към европейския свят мине по-леко и безкръвно:

Непосредствено след покръстването избухва бунт в средите на 52 недоволни български боляри. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние.

Борис I потушава бунта и заповядва водачите на бунта да бъдат обезглавени. Твърдението, че заедно с водачите са избити и целите им родове, е спорно.

А ето как накрая 'по гръцки" се е решил българския църковен въпрос:

На Четвъртия Константинополски събор (869-870 г.), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г., българският църковен въпрос е решен чрез компромис - учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гръкът Георги, с титла „митрополит на Дръстър“ (дн. Силистра) (870- ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия.

Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим.

Както е казал някога Волтер:

Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия!

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.