|
Наистина, темата на Каломайн е съвсем актуална, защото предизвиква размисъл и показва гледните ни точки, нашите цели. Накратко: историята е създадена от Твореца на всичко видимо и невидимо във Вселената. За нас, християните, е важно да познаваме историята – не само заради познаването на хронологичните данни, а заради начина, по който гледаме на всичко, което Бог е поставил да се роди, развие и приключи във времето. Нашите преминали във вечността братя и сестри във вярата, обитаващи небесната църква са едно с нас, едно семейство, а ние след като приключим мисията си на земята ще се присъединим към тях и ще гледаме отгоре бъдещите поколения да бягат на своето си поприще, да воюват за името Христово. За тях ние ще сме вече история, но жива история, а не сухи факти, ако те гледат с мъдрост и са разбрали смисълът на историята. необходимо е да разбираме това, че и ние сме част от историята, жива част!
Когато ни се роди първото дете се замисляме, че това е плодът ни, който ще остане след нас на земята и ще върши Божиите дела тогава, когато ние вече няма да сме тук. Но ние ще гледаме отгоре и ще подкрепяме тези, които са след нас – нашите духовни и физически деца.
По същият начин, ние самите сме духовен плод от молитвите и духовния труд на някой преди нас. Ние сме деца на тези, които са ни родили в Христос. Ние сме част от веригата, призвани да изпълнят Божията воля със своето си поколение, вървим по път утъпкан от тези преди нас, но и сами утъпкваме непознати пътеки, за да подготвим пътя за следващото поколение. Разбираме или не – това е Божият промисъл за историята и за времето като цяло – да реализира постепенно своите намерения и планове за вечността.
Времето е средата, в която всяко Негово намерение може да се роди, да расте и се развива, като накрая достигне до краен резултат, до плод, който Бог иска да пожъне от нас, да ни прибере при себе Си като узрял и сладък плод, като победители в множество битки, като осветени, които прилежно "са избелвали дрехите си" за да блестят през вечността. За всичко това се иска време. Бог ни води за ръката през времето и ни възрастява – ние не сме родени завършени или съвършени. За разлика от естеството на ангелите, всичко при нас се дава във формата на семе, което расте и се развива, а после дава плод. Както физически, така и духовно – плодът расте с времето. Това е абсолютно вярно за нас като личности, вярно е и за цялата църква и за Божиите избрани като цяло – това е историята – узряването, изпълването на пълнотата, израстването ни.
Който е сляп за историята става заблуден и за бъдещето си, защото "не знае откъде идва и накъде отива". От друга страна, "...Колкото по-далеч в миналото можеш да видиш, толкова по-далеч в бъдещето ще можеш да видиш” е казал Уинстън Чърчил.
Редактирано от anb на 20.02.12 19:43.
|
Re: Прекрасна тема [re: Mъглишeв]
