Чревоугодието е идол, служението на дебелото черво ие смъртен грях: "техният бог е коремът" (Филип. 3:19).

"Користолюбието е идолослужение" (Кол. 3:5)

Ревността стигаща дотам, че човек да убие "любимият/любимата", е идолът на егоцентризма, незачиташ правото на свобода у другите, правейки себе си сам бог, имащ правото да раздава "правосъдие".

Самоубийството поради ревност, е поради служене на същия този зъл идол.

Въобще, има стотици идолослужения, разновидности на мамона. Всичкото идва от идола на алчността, а той от егоцентризма. Там, където има егоцентризъм, няма жертва, няма Христоцентризъм, няма любов. Разликата е единствено в мащаба, понеже в една или друга степен, ние сме привързани към земното. М този смисъл, в една или друга степен всички идолопоклоничим, и велика е Божията Милост, че не ни дава духовно зрение да видим цялото си падение, всимката си мерзост, щото щяхме да умрем от срам, ако имахме благодат за това такова виждане. Понеже тази благодат се дава на смирени, и според мярата на смирението, Бог води човека по пътя на себепознаването и оттам до очистване от греховете. Парадоксалното е, че колкото повече човек расте в Бога чрез Благодатта Му, толкова повече започва да вижда, да има умно зрение, да осъзнава ужасът на грехопадението и на произтичащата от него свобода да грешим. Така ап. Павел смятал себе си за най-голям грешник именно поради това, че се е борил със страстите си до кръв, както казва другаде. Затова виждащият се добродетелен, не може да се смята за християнин, понеже още не е направил и крачка към опознаване на самите себе си. Затова и Господ ни призовава да не съдим другите, а да се вторачваме в нашите си греди, и оттам да почне борбата ни. Неосъждането е първата и най-главна стъпка по този път, който е до края на земното ни странстване. Затова темите за "досиета" и прочие, ка пагубни, те не носят полза на никой, понеже само разпалват страсти и носят голява съблазън за най-малките.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите