По моему е било предопределено просто Христос да бъде предаден, съден и да загине позорно. Но не и точно личностите на предателя, съдиите и убийците. Можеше да не е Юда, но щеше да е друг.
Разбира се, това ми мнение може да мине за ерес, защото нали Бог знае съдбата всекиму.

Тогава да опитаме другояче.
Може и да е било предопределено самият Юда да извърши предателството. Добре, но той самият нали не знае, че това му е предопределено? Родил се е, бил е дете, станал е мъж, бил е избран за Божи апостол. Това не е малък късмет. През цялото време на челото му не е пишело: "Този ще стане предател". Човек просто трябва да прави всичко, за да не допусне такова предателство. Не можеш да се оправдаваш със съдбата:
- Писано ми било да стана издайник!
Това просто не е честно, не може да се оневиняваш така. Писано ти е, каквото ти е писано, но ти не го знаеш и си длъжен да правиш всичко възможно сякаш не ти е писано такова нещо.
Но добре, станал си предател. Какво да се прави, грях голям. А после? Юда се самоубива. А историята показва, че християнството (и лично Христос) се отнася често с готовност за прошка към довчерашните си врагове. Най-добрият случай е св. Павел, който отначало е бил бич за християните, а после става техен обичан водач.
Може би дори след евентуално предопределеното предателство Юда е можел някак да преживее срама, обвиненията, ужаса, покаянието и - кой знае - пак да стане ценен за християните. Вместо това той се обесва. Впрочем, поне за това чисто човешки не можем да го обвиним. Не е никак лесна работа да осъзнаеш какво си извършил и да продължиш напред. Но може би точно това е трябвало... Кой знае?

Коля и беся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите