На много места в Евангелието се подчертава, че всичко, което се случва с Иисус, се случва така, както е предопределено, дори до последна подробност, "за да се сбъднат Писанията":

А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие".


И още: А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?

Всеки апостол на Иисус е описан като представител на различен човешки тип: страхливият Петър, съмняващият се във всичко Тома, предателят Иуда и т.н.

И изрично е отбелязано, че единствено за предателите няма спасение:

Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието.

Спасителят затова и е Спасител, защото може да предизвика пробуждане на Духа във всички тези толкова различни помежду си хора.

Може би най-драматичният и болезнен път към Спасението е този на Иуда. Самоубивайки се, той слага край на своята дълбоко и непоправимо грешна човешка природа, която е предала Духа в самата нея.

Т.е. Иуда не е способен да се спаси по никакъв начин. Поради това той капитулира и се обесва.

Единствено Иисус е в състояние да спаси и пречисти неговата осквернена от гордото му его душа и то единствено в отвъдния свят.

Защото Иисус е бил от самото начало наясно, че Иуда реално няма никакъв избор, той е обречен по рождение да погине:

И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде,
Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се;
после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.

На въпроса на учениците си, кой ще го предаде, Иисус отговаря:

онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.
И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.

Т.е. Иуда извършва своето предателство с изрично насърчаване от страна на Иисус, който за разлика от него знае цялото последващо развитие на божествената драма:

Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ.
Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него.
Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.