|
Всичко, което изреди няма "железен довод". Такъв, който да оправдае по неоспорим начин нарушаването на заповедта против идолопоклонничеството.
Това, че две огромни институции като ПЦ и Ватикана налагат своето съвсем не означава, че то е вярното.
Примерно:
Глава 15. За почитането на светиите и на техните мощи
Опасявам се, че не разбираш в дълбочина какво всъщност си прочел. Нека го анализираме:
Трябва да почитаме светиите като Христови приятели, като Божии чеда и наследници, както казва евангелист Иоан Богослов: А на всички, които Го приеха (...) даде възможност да станат чеда Божии (Иоан. 1:12). Защото те вече не са роби, а са синове. Ако пък са чеда, те са и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа (Рим. 8:17).
11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.
12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
16 Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
17 И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.
От двата цитата става ясно, че се говори за абсолютно всеки приел Христос е в описаното положение. На практика двата цитата нямат нищо, ама нищо общо със специален статут за светиите. Или ако ти харесва повече - цитатите са за всички вярващи вкл. и светиите.
И Господ в своите Евангелия казва на апостолите: Вие сте Ми приятели. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му (Иоан. 15:14, 15). Щом като Творецът и Господ на всичко се нарича Цар на царете, Господар на господарите и Бог на боговете (Откр. 19:16; Пс. 49:1), то без съмнение и светиите са богове, господари и царе.
Ще те разочаровам, но тук също липсва логическа нишка. В оригинал:
14 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.
15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.
16 Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.
14 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.
15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.
16 Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.
и
Откр19-16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.
По каква логика приятелите на Царя са царе?
Пс 49-1Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.
По каква логика слугите на боговете са богове?
В този текст от Дамаскин имате първото неоспоримо доказателство, че боготворите светците, че идилопоклонничите или че ви приканват за това!
то без съмнение и светиите са богове, господари и царе.
Изход 20:3
Да нямаш други богове освен Мене.
Техният Бог е и се нарича Бог, Господ и Цар. Аз съм - казва Той на Моисей - Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов (Изх. 3:6). Бог постави и самия Моисей за Бог на фараона (Изх. 7:1).
Наричам ги богове, царе и господари не по природа, а поради това, че царували и господаруваха над страстите и запазиха неповредено подобието на Божия образ, по което и бяха сътворени (защото и образът на царя се нарича цар), а също и поради това, че по собствена воля се съединиха с Бога, приеха Го в сърцето си и в резултат на участието си в Него станаха по благодат това, което Той е по природа. Следователно как да не почитаме тези, които получиха името Божии слуги, приятели и синове? Защото честта, оказвана на най-усърдните сътрудници, е доказателство за отношението към общия Господар [294].
1. Дали са станали благодат е само въпрос на догадки. На практика всеки човек има благодат - хесед. При едни е в повече, при други в по малко. Но нека не засягаме тази тема сега.
2. По какво логика "тези, които получиха името Божии слуги, приятели и синове" са богове? Дамаскин може да ги нарича както си иска, но те не са нищо повече от слуги и приятели. А божие дете/син е всеки, абсолютно всеки човек.
3. Да се почитат мъдрите и праведните - разбира се. Но да се моли човек ня тях, да очаква дела от мъртвите, да служи на плътта си е идолопоклонничество. За справка - Римляни 1.
Светиите станаха съкровищници и чисти жилища на Бога: Ще се поселя в тях и ще ходя между тях - казва Бог - Ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ (2Кор 6:16). Душите на праведните са в Божия ръка и смъртта няма да ги докосне (Прем. 3:1), казва божественото Писание. Защото смъртта на светиите е по-скоро сън, отколкото смърт. Те се потрудиха и ще бъдат живи докрай (срв. Пс. 48:9, 10 - слав.). И скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии (Пс. 115:6). И наистина, може ли да има нещо по-скъпо от това - да бъдеш в Божията ръка? Защото Бог е живот и светлина и намиращите се в Божията ръка пребивават в живот и светлина.
1. Тук идва едно важно уточнение! Цитатът (2Кор 6:16) кореспондира на цитати от СЗ където целият народ на Израел е народ от светии. Всеки народ обвързан с Йхв е народ от светии. В този цитат не се говори за отделна група хора.
2. Верният цитат от Премъдрост 3-1 е:
1. А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
Дори цитатите се изопачават!
3. "Защото смъртта на светиите е по-скоро сън, отколкото смърт."
Молите се на заспали хора? Будите ги и искате разни неща от тях?
4. Псалм 48 е цитиран в слав. вариант. Нека да видим какво казва оригиналът:
Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:
3. и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.
4. Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми - знание.
5. Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:
6. "защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?"
7. Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:
8. човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:
9. скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,
10. щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.
11. Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други.
12. Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.
13. Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.
Това е верният превод.
Никакви богатства няма да откупят грешника.
Този псалм няма никаква връзка с вечно живи светии.
Даже по-лошо. Потвърждава смъртта и на най-светите...хора.
5. За капак идва Паслм 115:
5. Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ.
6. Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.
Отново кореспондиращ със светиите=целият Народ на Израел, а не отделна група хора. Това се доказва чрез целия СЗ. В друг свой постинг поясних, че всеки човек или предмед с вързка с Бог е свят според библ. схващания.
Ти си свят, но и аз съм свята...
А за това, че чрез ума Бог обитава и в телата им, споменава и апостолът: Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас? (1Кор. 6:19). А Господ е Духът (2Кор 3:17). И ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори (1Кор. 3:17). Затова, как да не почитаме одушевените Божии храмове, одушевените Божии жилища? Светите са живи и с дръзновение стоят пред Бога.
Бог живее в храма-тяло, докато тялото е живо. В тези цитати се говори на живи хора, за живи хора. Мъртъвците нямат одушевени тела!
Владиката Христос ни дари мощите на светиите като спасителни извори, от които многообразно се изливат благодеяния и блика миро от благоухание. И нека никой не се съмнява (в това)! Защото щом като по Божия воля в пустинята бликнала вода от здравата и твърда скала (вж. Изх. 17:6), когато Бог пожелал това, а за жадния Самсон - и от магарешка челюст (вж. Съд. 15:18, 19) [295], то нима е невероятно, че от мъченически мощи изобилно изтича благоуханно миро? По никакъв начин, поне за онези, които знаят за Божието могъщество и за това, с каква чест Той удостоява светиите.
1. Къде недвусмислено се казва, че Бог позволява телата на мъртвите да бъдат пипани, разнасяни, излагани, независимо от състоянието им. От кой текст изобщо се вижда, че Христос е правил подобни подаръци!?
2. Защо да не се съмняваме в това? След анализа на началото на този текст, не само се съмнявам, но и се възмущавам от ...неадекватността му. И пак питам, на какво основание се твърди, че телата на тези мъртив хора са подарени някому от Бог? Да, вече разбрахме, че църковните служители с удоволствие подаряват части от тях...
3. Дори и вероятно да изтича миро от мощите, това миро не е предназначено за живите хора, а за нещо друго. Тези тела трябва да бъдат погребани както си му е редът. От къде изобщо става ясно, че подобно миро трябва да се ползва? От никъде...
Друг е въпросът за светото миро...Светото миро е благовонна смес от елей (зехтин), гроздово вино и ароматни билки, което се вари при специален и сложен богослужебен чин...Това ли изтича от мощите?
Съгласно закона, всеки, който докосне мъртвец, е нечист (вж. Числ. 19:13); но светиите не са мъртви. Защото след като Този, Който е Самият Живот и Причината за живота, бе причислен към мъртвите, вече не наричаме починалите с надежда за възкресение и с вяра в Него мъртви. А и как може мъртво тяло да чудотвори? Как чрез него биват изгонвани демони, болести биват обръщани в бягство, немощни биват излекувани, слепи проглеждат, прокажени се очистват, изкушения и скърби се прекратяват и всяко добро деяние от Отца на светлините (Иак. 1:17) слиза чрез тях върху онези, които просят с несъмнена вяра?
От къде разбрахме, че провъзгласените за светии не са мъртви? От никъде освен от някакви с нищо неподплатени текстове на хора опитващи да ни убедят в нещо, което дори с един цитат не може да се подкрепи. Спящи били...
Същите тези неща се случват на психосоматична основа и там където има вяра без стимул мощи. И това го знаем отлично.
Тук въпросът е позволен ли е подобен психосоматичен стимул от Библията?
Не е. Забранен е.
Колко много би се потрудил, за да намериш ходатай, който да те заведе при смъртния цар и да каже пред него добри думи за теб? Затова нима не бива да почитаме ходатаите за целия човешки род, които отправят към Бога молитвите си за нас? Да, разбира се, трябва да ги почитаме, като издигаме храмове на Бога в тяхна чест, принасяме дарове, почитаме дните на паметта им, и се веселим (тогава) духовно, така че веселието ни да е в тон с тези, които са ни събрали, и да се стремим да им угаждаме, вместо да ги дразним. Защото това, с което (хората) угаждат на Бога, е приятно и на Неговите угодници, а това, което оскърбява Бога, оскърбява и съратниците Му. Нека ние, верните, да почетем светиите с псалми и славославия и с песни духовни (Ефес. 5:19), със сърдечно съкрушение и милосърдие към нуждаещите се, което е и най-благоугодно на Бога. Да им издигаме паметници и видими изображения и чрез подражаване на техните добродетели сами да станем техни одушевени паметници и изображения. Да почитаме Богородица като Божия Майка в истинския смисъл на думата и в действителност; пророк Иоан - като Предтеча и Кръстител, апостол и мъченик, защото, както каза Господ, между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя (Мат. 11:11), и той бе първият проповедник на Божието царство. (Да почитаме) апостолите като братя на Господа, очевидци и служители на Неговите страдания, които Бог Отец предузна и предопредели да бъдат сходни с образа на Сина Му (Рим. 8:29), първо апостоли, второ пророци, трето учители, други пастири (1Кор. 12:28; Ефес. 4:11). (Да почитаме) Господните мъченици, избрани от всеки чин, като Христови воини, изпили Неговата чаша и кръстили се с кръщението на животворящата Му смърт, като участници в Неговото страдание и слава, чийто началник е Христовият архидякон, апостол и първомъченик Стефан. (Да почитаме) светите наши отци, богоносните подвижници, изтърпели по-продължителното и по-тягостно мъченичество на съвестта, които се скитаха в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти (Евр. 11:37, 38). (Да почитаме) живелите преди благодатта пророци, патриарси, праведници, предвъзвестили Господнето пришествие. Като имаме пред очи свършека на живота на всички тези (светии), да подражаваме на вярата им (Евр. 13:7), на любовта, надеждата, начина им на живот, на твърдостта в страданията, на търпението им дори до кръв, та и ние да получим заедно с тях венци на славата.
Разбира се, че ще трябва да се почитат, уважават стожерите на вярата. Да се тачи паметта им. Да се чете молитва за душите им. Да се подражава на делата и вярята им до колкото е всеки му според силите.
Останалото е забранено катоегорично от Библията. Телата има трябва да се оставят в покой, да не се иска нищо от мъртвите и да не се кланяме пред ничий образ. Защото Бог няма образ за нас.
|
Re: От темата дотук [re: Mъглишeв]
(eLgreco)
Re: От темата дотук