Икона от гръцки - значи образ. Иконопочитание, означава образопочитание. Почитане на святите икони, означава отдаване на почит на светите образи, а не на предмети - дърво, мозайка, хартия. . .
Накратко за иконоборството
Днес никой не би помислил да приеме пазенето и почитта, която имаме към снимките и портретите на нашите близки или изобщо на почитани хора като идолопоклонство. В средновековието обаче около два века във Византия се водели спорове относно смисъла на иконопочитанието. Проблемът бил породен както от суеверното отношение към иконата, така и от формалното тълкуване на Втората от Десетте заповеди, която забранява идолопоклонството. Борците против иконопочитанието имали и чисто политически и икономически мотиви. То било използвано като непряк повод за преследване на монашеството на Изток, за затваряне на монастирите и разграбване на църковното имущество. Нещо подобно става и в Западна Европа по време на Реформацията.
Иконоборството е ерес, появила се около 727 г. при император Лъв III Исаврянин (714-741). Желаейки да привлече мюсюлманите - които нямат икони - към християнството, той започнал гонение на св. икони и почитателите им, като се основавал на старозаветните заповеди ("Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи" (Изход 20:4-5). Голям борец против него бил св. Йоан Дамаскин.
Шестдесет години по-късно ереста била отхвърлена и догматът за иконопочитанието бил утвърден на Седмия вселенски събор*, свикан в 787 година от благочестивата царица Ирина и сина й Константин.
След Събора иконоборчеството отново възникнало и около 25 години все още вълнувало Църквата. Почитанието на светите икони било окончателно установено и утвърдено на Поместния Събор в Константинопол през 842 година. В негова чест е установен празника , който Църквата празнува през първата неделя на Великия пост.
Иконоборството било характерно и за радикалните направления на протестантизма (преди всичко калвинизма) в редица Западноевропейски страни (Холандия, Германия, Франция) през епохата на Реформацията (XVI век). Поради иконоборството тогава били унищожени хиляди паметници на християнското изкуство (мозайки, фрески, статуи на светци, олтари, витражи, икони и други).
*"Пазим без нововъведения всички с писание или без писание установени за нас църковни предания, едно от които е за иконописта.
То е съгласно с проповедта на евангелската история и служи за уверение в истинското, а не въображаемо въплъщение на Бога Слово и за други подобни ползи.
Защото, когато едни неща се показват чрез други, те несъмнено се уясняват едно чрез друго.
Това е така, ние, ходейки като по царски път и следвайки от Бога внушеното учение на светите наши отци и преданието на Вселенската църква (пък знаем, че тя е на Духа Свети, Който пребъдва в нея), с пълна достоверност и грижливо изследване определяме:
честните и свети икони, нарисувани с шарки и направени от дребни камъчета и от друго годно за такава работа вещество, да се поставят тъй, както изображението на честния и животворящ Кръст, в светите Божии църкви, върху свещени съсъди и одежди, на стени и на дъски, в къщи и по пътища, - както иконите на Господа, Бога и Спасителя нашего Иисуса Христа, и на непорочната Владичица наша света Богородица, така също и на всички свети и преподобни мъже.
Защото, колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почтително поклонение, - не с истинкото богопоклонение, което, според нашата вяра, подобава само на Божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи, - какъвто благочестив обичай имало и у древните.
Защото честта, отдавана на образа, минава върху първообраза, и който се покланя на иконата, покланя се на съществото на изобразения на нея.
Така се потвърждава учението на светите наши отци, сиреч преданието на Вселенската Църква, която открай до край земя е приела Евангелието."
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Ежко на 25.01.12 09:37.</EM></FONT></P>Редактирано от Ежко на 25.01.12 09:41.
|