Най-напред бих искал да ти обърна внимание, че материалистите са убедени, че всички религиозни убеждения, устремления и преживявания, включително и твоите, са просто резултат на разни (неправилно протичащи) процеси в мозъка.

Според тях, най-многото, което може да постигне човек, благодарение на религиозните си самозаблуди е да живее и умре спокойно, без драми. но нищо повече.

Поради това ти предлагам, преди да се спрем на моя конкретен случай, да обсъдим този изключително важен въпрос в неговия пълен обхват.

А именно, какви обективни доказателства може да има по принцип който и да е вярващ човек, че не се самозаблуждава и че след смъртта си и той на свой ред ще престане навеки да съществува?


Що се касае лично до мен, трябва да приемем, че духовното ми състояние, за което говорим, е резултат на разни (разни (неправилно протичащи) процеси в мозъка, започнали първоначално още през лятото на 1968 г,, придобили особена интензивност в края на 1979 г. и продължили без прекъсване до края 2006 г.

От началото на 2007 г. - нещо, което е документирано в архива на клубовете на Дир.бг - същите тези неправилно протичащи процеси в мозъка ми постепенно достигат до своята пълна зрялост, стабилност и интензивност, която не се повлиява забележимо дори от преживяния исхемичен инсулт, последван от почти смъртоносна белодробна ембулия.

Наистина всичко това само по себе си не доказва нищо и аз самият си давам много ясна сметка за това.

В началото на 2010 г, т.е. половин година преди инсулта си, аз писах в една от малкото ми публикации досега, озаглавена "Отвъд живота и смъртта", следното по този въпрос:

Накъдето и да погледнем със своите слепи за вечното земни очи, ние виждаме само объркани бивши бебета и бъдещи покойници.

Не зная защо, но повечето хора наивно вярват, че един ден като умрат, те най-сетне ще получат от личен опит окончателен отговор на всички вълнуващи ги загадки на земното и отвъдно съществуване.

Подобни хора не си дават сметка, че между този свят и отвъдния свят няма съществена разлика, че те са просто двете страни на една и съща монета.

Напълно запленени от безспирното шоу на Времето, те понастоящем доброволно са обърнали гръб на Бог или Вечността, поради което, дори когато са ултрарелигиозни, нямат никакъв шанс Го открият нито в този живот, нито пък в отвъдния.

Те не искат да приемат, че такава е очевидно съдбата на човека: да се роди непонятно защо на дадено място и в дадено време, да проживее на тази земя от няколко секунди до няколко десетилетия, а след това отново да потъне във Великото Неизвестно, откъдето се е появил.

Поради това за всеки, който действително жадува за „живот вечен” е най-добре да приеме смирено и с пълно доверие земната си съдба, каквато и да е тя, и да не забравя никога, че е дете не само на този преходен свят, но и на Вечността.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.