Явно ти не си разбрал, че от доста време аз се уповавам изцяло на Бога и поради това вече никакви външни религиозни поучения не са ми нужни и не търся.

Още в края на 2008 г. написах следното:

Едва сравнително наскоро - приблизително преди около година, година и половина - аз узрях вътрешно. Това определено не е моя заслуга и затова не мога да предложа метод за по-бързо вътрешно зреене.

Сега вече аз съм напълно спокоен и не бързам за никъде. Не изпитвам никаква потребност нито да се просветлявам, нито да бъда спасяван от когото и да било.

Напълно съм наясно, че все още се намирам едва в началото на обратния път към дома, но също така със сигурност знам, че вече съм "влязъл в потока”.

Имам чувството, че съм се качил на някакъв невидим влак, който ме носи с максимална скорост към самия център на Великото Неизвестно, от което сме произлезли още преди възникването на тази малка планета.

Това, което смея да твърдя на основание на собствения си опит е, че ако човек се довери изцяло на Живота и се вслушва единствено в своя вътрешен глас, а не в идващите до него отвън чужди вътрешни гласове, той ще узрее душевно по свой собствен уникален и естествен начин.

Така, без личен гуру и без особени усилия, той постепенно ще достигне до това състояние на вътрешен мир и пълнота, което толкова много хора по света се опитват да постигнат напразно с изучаване на всевъзможни учения и следване на най-различни практики.

Няма нищо лошо в това, всеки от нас да усвоява от другите тези знания и практически умения, които са му нужни в даден момент. Това е напълно нормално във всички области на живота. Но ако не искаме внезапно да се почувстваме вътрешно объркани и изгубени, ние никога и на никаква цена не трябва да изневеряваме на себе си, на своята уникалност, на своя винаги говорещ ясно в нас, макар и без думи, вътрешен глас.

Сега в мен цари несмутим покой и аз не бързам за никъде. Не изпитвам никаква потребност нито да се просветлявам, нито да бъда спасяван от когото и да било. Готов съм да посрещна доброжелателно и с доверие смъртта още утре, защото съм вече наясно, че тя е нещо естествено и неизбежно, част от един вечен мъдър природен ред.


Преди година ми се случи да се размина на косъм със смъртта, след което прекарах известно време в интензивното отделение на една болница.

Но през цялото това време аз запазих чувството си за трезва преценка на обстановката и за хумор и нито за миг не почувствах тревога, объркване, страх, отчаяние и т.н.

Това могат да потвърдят всички мои близки и приятели, които общуваха с мен по това време.

Не смятам, че имам особена заслуга за това. Просто се бях упражнявал доста години в изкуството за съзнателно умиране, следвайки преди всичко будистката традиция на непрекъснато осъзнаване на себе си и ситуацията си без цел и без правене на избор, сякаш отстрани.

Поради това не мога да не се отнасям с благодарност и уважение към хората, поставили основите на тази велика древна традиция, която бих нарекъл съвсем не религия, а по-скоро духовна медицина.

Защото на Буда се приписват следните думи:

Само за страданието уча аз и за неговото прекратяване.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.