Най-напред, благодаря за отделеното ми време.

Смятам, че засегната тема сама по себе си е интересна и актуална.

Доколкото обаче аз далеч не съм съгласен с много от нещата, които според теб твърдя, се налага най-напред да уточня едно-друго, за да се избегнат излишни недоразумения.

Нашият съфорумец Алекс си има една постоянна тема: че големите религии водят по различни пътища към същия Бог и са еднакво ценни. Това е популярно схващане днес. Нарича се синкретизъм. Мисля, че произходът му е индийски.

Според справочниците синкретизмът (на гръцки: съединяване, обединение) е съчетание на различни мисловни, идейни течения, съществуващи паралелно.

Една от най-синкретичните съвременни религии например е християнството.

Както е известно през първите няколко века от своето съществуване то абсорбира в себе си много елементи от платонизма, неоплатонизма и стоицизма, а също и от римския официален монотеистичен култ на Непобедимото Слънце и се превръща от едно чисто юдейско месианско движение в монументална имперска религия със своя собствена оригинална догматика и църковност.

Скоро след това християнството се разпада на няколко твърде различни една от друга религиозни традиции, които влизат в борба на живот и смърт помежду си: никейци срещу ариани, иконопочитатели срещу иконоборци, православни срещу католици и богомили. католици срещу катари, протестанти срещу католици (и православни) и т.н.

Днес Свидетелите на Йехова, мормоните и последователите на преподобния Муун също претендират да са истинските продължители на делото на Иисус Христос.

Подобно е положението и в другите големи религии. В исляма сунитите са враждебно настроени към шиитите, уахабитите към суфиийските традиции и т. н. Съвременният будизъм също се разделя на различни традиции и школи, между които има непреодолими различия.

Как според теб при това положение аз бих могъл да твърдя, че големите религии водят по различни пътища към същия Бог и са еднакво ценни?


Нашият Алекс обича да повтаря, че създателите на различните религии, големите философи и мистици от всички традиции са със сигурност единомишленици. За него няма качествена разлика между ученията на Лао Дзъ, Буда, Моисей, Зороастър, Христос, Мани, Мохамед, Джелал ед-Дин Руми, св. Йоан Рилски, Франциск от Асизи, Далай Лама, Свами Прабхупада и Петър Дънов.

Според мен всеки духовен опит, ако дълбок е автентичен е небесен дар, който трябва да бъде приет с чувство на най-дълбока благодарност.

В в Декларацията за отношенията на Католическата църква с нехристиянските религии, приета на Втория Ватикански събор, четем следното по повод индуизма, будизма, исляма и юдаизма:

Католическата църква не отхвърля нищо от онова, което е истинско и свято в тези религии. Тя с истинско уважение зачита тези начини на действие и живот, онези наставления и онези учения, които макар и в много точки да се различават от това, в което тя самата вярва и предлага, защото все пак те не рядко отразяват някой лъч на онази Истина, която осветлява всички хора.

Да, наистина смятам, че Лао Дзъ, Буда, Моисей, Зороастър, Христос, Мани, Мохамед, Джелал ед-Дин Руми, св. Йоан Рилски и св. Франциск от Асизи принадлежат на едно и също небесно войнство. Това обаче съвсем не означава, че духовното им ниво е едно и също.

Китайският мъдрец подсеща душата ми да стои
мирна и неподвижна и да чака Дао да заработи в нея.
Слава да е на Лаодзъ, учител и пророк на своя народ!

Индийският мъдрец подсеща душата ми да не се плаши
от страданието, но чрез тежка и упорита аскеза,
чрез очистване и молитва да се издигне до Вишния,
който ще и излезе насреща и ще и покаже Своето лице.
Слава да е на Кришна, учител и пророк на своя народ!

Царският син на Индия учи душата ми
да се изпразни напълно от всички семена и посеви на света,
да отпадне от змийските прелести на немощната и призрачна материя
и, ставайки празна, мирна, чиста и блажена като Нирвана, да чака.
Слава да е на Буда, царски син и неподкупен учител на своя народ!

Гръмогласният персийски мъдрец сочи на душата ми,
че във всички светове няма нищо освен светлина и мрак,
и че душата ми трябва да се откъсне от мрака
като светъл ден от тъмна нощ.
Защото синовете на светлината се зачеват от светлина,
а синовете на мрака от мрак.
Слава да е на Зороастър, велик пророк на своя народ!

Свети Николай Сръбски. Езерни молитви. Изд. ОМОФОР, 2003, стр. 88-89.

Що се касае до Далай Лама, Свами Прабхупада и Петър Дънов, то поне аз не смятам нито един от тях за източник на значим автентичен духовен опит от какъвто и да е род.

И обратното. Смятам някои не дотам нашумели мъдри и святи хора за източници на подобен безспорен значим автентичен духовен опит.

За мен битовата религия никога не е представлявала и най-малък интерес. Който наистина е призован от Духа започва да изпитва една все по-интензивна потребност от уединение, от безмълвие, от едно поне временно оттегляне от света.

Няма абсолютно никакъв път към Бога и поради това и никоя религия не е в състояние да ни го посочи.

Единствено Духът е този, който може да ни призове и поведе към този Бог, който се намира не някъде на Небето, а в самите нас.

Но за да сме готови да последваме зова на Духа, ако ни призове в даден момент от живота ни, е крайно желателно да сме готови да го последваме.

Във всяка една сериозна религиозна традиция има предостатъчно съвети и указания към своите последователи относно това какво трябва да правят и какво да избягват, за да не погине душата им още приживе.

И всички те, без изключение, ни призовават да постъпваме с другите така, както бихме искали и те да постъпват спрямо нас.

Когато попитали Конфуций дали има някаква дума, която може да направлява целия ни живот, той отвърнал:

Да, има такава дума: взаимност.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.