Да, това вече е конструктивен подход. Признава се проблема. И се търси решение - какво да се прави. Но аз няма да откривам топлата вода, защото
в самите Правила на православната църква се казва следното:
“Служащите на олтара да се прехранват от олтара, апост. 41, но трябва да се задоволяват от това, що им се донася, VІ, 99. за препитанието си могат да се трудят, но не и да упражняват безчестни занятия, Картаг. 19, като например да държат кръчма, VІ, 9. Да не търгуват и да не вършат своекористие, VІІ, 15.”

Ако трябва да тълкувам: източникът на доходите може да е от дарения и от собствен труд, но не и от търговия, особено със свещени неща и с вярата.
По отношение на даренията, просто се чудя, как, след като почти целия български народ се пише православен, не могат да се съберат достатъчно дарения за издръжка на клира и църквата?!

А защо да не се обърнем за помощ към историята? Нали православието държи на традицията?
Ето едни факти, за които пише проф. Поснов в своята “История на християнската църква”: " първите три века християнският клир не могъл да разчита на някаква помощ от държавата. “Членовете на клира не могли да разчитат на достатъчни средства и от приносите на своите пасоми, понеже в първите времена християнството се разпостранявало предимно между низшите и бедни слоеве на населението. По такъв начин встъпващите в клира се ръководели не от сметки за издръжка, а от висши духовни подбуди. Те даже рискували да изгубят и тези имоти и средства, които притежавали лично, понеже през време на гоненията имотите на християните били конфискувани, и жертва на гоненията били най-често духовните лица. При това положение на членовете на християнския клир добивали средства за издръжка със собствените си ръце от занятия, които били съвместими със служението на Църквата. В това отношение те имали примера на ап. Павла, който, покрай благовестването, правел палатки, за да изкарва средства за своята издръжка...” (“Тъй като искал да стане равин, Савел научил занаята правене на шатри, за да може да се прехранва, както бил обичаят тогава.” Забележително е, че ако за старозаветните еврейски равини е имало такова изискване, то колко повече за християнските учители!).

И друг православен изследовател на църковната история (Н. Талберг) потвърждава, че “в първоначалната Църква за издръжката на клира не е имало някакви точно определени средства и източници. Преди всичко всеки член на клира сам се трудел за своята издръжка. И ние виждаме, че много членове на клира, встъпвайки в неговия състав, продължават по примера на апостол Павел, да се занимават с тези дейности и занятия, с които са се занимавали до встъпването в клира и които са били съвместими с църковните им задължения, и по този начин те доставяли на себе си средства за издръжка.”

Ето, това е решението на проблема, по примера на истинската ранна църква. Ние не можем да измислим нещо ново. Имаме примера.