Моля ви, четете внимателно какво съм писал, не прибързвайте с емоционалните си изблици. Някъде да съм писал, че свещениците нямат право да се ползват от благата на паството? Напротив, в самите православни Правила, които цитирах, това право се потвърждава, но истинският служител на Бога, като ап. Павел, например, не би се възползвал винаги от него, първо и второ, дори да се възползва, то ще е под формата на доброволни дарения, а не от заплати, формирани чрез продажба на свещени неща като молитви, кръщенки, венчавки и др.
Да се продават молитви! - какво кощунство! Ап. Павел се обърна към Симон, който искаше с пари да купи Божия дар и му каза:"Парите ти да погинат заедно с тебе, само защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари!"
И това, само защото искаше да го купи. А не е ли по-тежко провинението на онзи, който иска да го продава и го продава? Да продаваш молитви е едно от най-големите извращения в християнството. Че нали, ако се молиш за ближния си, се молиш пред Бога от добри чувства, а не заради пари? Толкова е ясно това? Просто се чудя на какъв дух сте, щом оспорвате нещо толкова очевидно?