И как, като се заплащат някакви минимални суми, се създават аристократи?

Виж пак това:

1Кор.9 1-20

1. Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
2. Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.
3. Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми:
4. Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?
5. Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?
6. Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?
7. Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
8. По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
9. Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог,
10. или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.
11. Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?
12. Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
13. Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника?
14. Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
15. Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
16. Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам.
17. Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.
18. И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.

Тук апостол Павел говори за правото на свещенниците да изискват и ползват своето материално снабдяване от паството.
И макар, че сам той, от висши подбуди, да не го ползва, или поне (с оглед цялостния му живот) НЕ ВИНАГИ да го ползва, и отвреме на време да си отработва житейския занаят, това НЕ ОТМЕНЯ въпросното право.

Не ти е приятно като те питат за собствените ти доходи, но много е кеф някак си концепцията "нека аз да си работя, да имам сигурни доходи, а Божиите служители - кучета ги яли. Нека им отнемем видимото материално снабдяване от страна на Църквата, и да гледаме сеира на свръхестественото Божие снабдяване"