ЕТО НЯКОИ ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ
Ето какво казва църковният историк, православният проф. Болотов : “Древната църква не желаела да прави от клириците аристократи. Изразът на апостола: “трудим се, работейки със своите ръце...” (І Кор. ІV, 12), тя разбирала, по условията на своето историческо съществувание, като заповед за себе си. Сборникът, известен под името “Statuta ecclesiae antiqia”, казва в
Правило 51
“Клирикът, както би трябвало да е научен от Божието слово, е длъжен да се препитава с някакъв занаят (artificium).
Проф. Болотов отбелязва много точно: “Освен почит (до ІІ -ІІІ век, б.а.), какво друго е получавал епископът като възнаграждение за своя труд? Обезпечение не е имало, тъй като християнската църква била бедна. Stips menstrual – вноските и приносите се изразходвали за нуждите на църквата. От тези приношения получавали някаква част и клириците, тъй като те се отнасяли към групата на нуждаещите се. За заплата не можело изобщо да се говори. Известен е случаят със сектанти, които сложили епископа на заплата (Наталий у монархианите в Рим, в началото на ІІІ век), и това довело до скандал в църквата. Обикновено за епископи избирали лица на почтена възраст. Те чрез икономии били обезпечили материално старините си и църквата очаквала от тях помощ, а не обратно. Материални примамки за избираните епископи нямало и практиката на electionis (изборите) била образцова.
Проф. Поснов също пише в своята “История на християнската църква”, че първите три века християнският клир не могъл да разчита на някаква помощ от държавата. “Членовете на клира не могли да разчитат на достатъчни средства и от приносите на своите пасоми, понеже в първите времена християнството се разпостранявало предимно между низшите и бедни слоеве на населението. По такъв начин встъпващите в клира се ръководели не от сметки за издръжка, а от висши духовни подбуди. Те даже рискували да изгубят и тези имоти и средства, които притежавали лично, понеже през време на гоненията имотите на християните били конфискувани, и жертва на гоненията били най-често духовните лица. При това положение на членовете на християнския клир добивали средства за издръжка със собствените си ръце от занятия, които били съвместими със служението на Църквата. В това отношение те имали примера на ап. Павла, който, покрай благовестването, правел палатки, за да изкарва средства за своята издръжка...” (“Тъй като искал да стане равин, Савел научил занаята правене на шатри, за да може да се прехранва, както бил обичаят тогава.” Забележително е, че ако за старозаветните еврейски равини е имало такова изискване, то колко повече за християнските учители!).
И още някои дребни фактчета:
В самите Правила на православната църква се казва следното:
“Служащите на олтара да се прехранват от олтара, апост. 41, но трябва да се задоволяват от това, що им се донася, VІ, 99. за препитанието си могат да се трудят, но не и да упражняват безчестни занятия, Картаг. 19, като например да държат кръчма, VІ, 9. Да не търгуват и да не вършат своекористие, VІІ, 15.”
Правило 41 от Картагенския поместен събор
Определя се, щото, ако епископи, презвитери, дякони или кои да били от клира, които нямат никакво имущество, подир като бъдат поставени през време на епископството или клирическото си служение, се сдобият със земи, или някои доходни имоти, да се считат грабители на Господни притежания (курсивът добавен), освен ако подир увещания ги дадат на църквата. Ако нещо премине у тях в собственост било по дарение от някого или по наследство от сродници, нека постъпят с него по собствена воля.
|