Да, ти можеш да живееш приблизително по Неговия план по някакъв вътрешен усет и да се съмняваш в съществуването Му и това не би те осъдило на живот извън вечната хармония, наричана рай, ако резултатът от този живот по Неговия план, в мига на смъртта ти, е добър, т.е., ако ти си подготвил личността си да се впише във вечната хармония. Но да живееш такъв живот без вяра е страшно трудно. Много по-лесно и угодно на Бога е живот с вяра.
А колкото до убиецът, който се покайва, той има предимство само ако удържи на покаянието и вярата си докрай. Все пак в света на ценностите, доверието и вярата стоят по-високо от недоверието. Това е критерий дали например едно семейство има добро бъдеще - ако членовете му си имат доверие, добре, ако не - предстои разруха. Това е причината и Бог да поставя на висота доверието към Него - доверието е спойката, която държи огромното Божие семейство единно и гарантира действието на благата Му воля за добруването на Цялото - Тялото. Бог е главата. Представи си какво би станало с тялото ни, ако например сърцето, краката и ръцете ни нямат доверие на заповедите, които им изпраща мозъкът. Получава се болест, аномалия, инвалидност и т.н. А хармонията между органите е здраве. Това е раят - здраве, но вечно, ако се доверяваме на Онзи, Който знае какво е най-добре за Цялото-Тялото.