Господ Иисус Христос е казал, че митари и грешници преварват в царството Божие мнозина външни праведници като мен.


Игумен Никон (Воробьов)
До спасяващите се в последните времена...


Цялото човечество и всеки отделен човек се намират в състояние на дълбоко падение и поквара, и сам човек не може да се поправи, да се спаси и да стане достоен за царството Божие. Човек може да бъде поправен от Господа Иисуса Христа, Който затова и дойде на земята. Ала Той поправя ония, които вярват в Него, в Христа, и съзнават своята развала, или както сме свикнали по-често да казваме ­ своята греховност. Господ така и казва: Не съм дошъл да призова праведници (т. е. тези, които считат себе си за праведни и добри), а грешници към покаяние (Мат. 9:13) ­ т. е. хората, които са видели своята развала, греховност и безсилие да се поправят със собствените си сили и които се обръщат за помощ към Господа Иисуса Христа, или по-точно умоляват Господа за помилване, за очистване от греховните рани, за изцеляване на душевната проказа и за даруване на царството Божие единствено по Божия милост, а не заради някакви наши добри дела.
Човек, който правилно върви по духовния път, започва да вижда в себе си все повече и повече грехове, докато накрая с духовното си зрение не види себе си цял в грях, в душевна проказа, докато не почувствува с цялото си сърце, че е кал и нечистота, че е недостоен дори да призовава името Божие и само, като митаря, без да смее да повдигне очи към небето, със сърдечна болка зове: “Боже, бъди милостив към мене, грешния!”. Намирайки се продължително време в подобно душевно състояние, човек, когато дойде време, ще излезе от него оправдан, както е излязъл и митарят.
Ако пък човек смята себе си за добър и отделните си, дори тежки грехове ­ за случайни, за такива, в които е виновен не толкова той, а най-вече външни обстоятелства или други хора, или бесове, а той самият е само малко виновен, то това устроение е лъжливо, това е несъмнено състояние на скрита прелест, от каквато да ни избави Господ.
За да вървим по правилния път, трябва да следим себе си, да сравняваме своите дела, думи, помисли, влечения и др. с Христовите заповеди, да не се оправдаваме за нищо, да се стараем да се поправим, доколкото е възможно, да не обвиняваме и да не осъждаме другите, да се каем пред Господа, постепенно да се смиряваме пред Бога и пред хората ­ тогава Господ малко по малко ще разкрива пред такъв човек неговото падение, развала, неизплатимия му дълг. Един дължи петстотин динария, друг ­ петдесет, но все едно и двамата нямат с какво да се разплатят, необходимо е Господ по милостта Си да прости и на двамата. Значи, няма такъв праведник, който да не се нуждае от милостта на Спасителя.
И ето премъдростта Божия! ­ Явният грешник по-скоро може да се смири и да отиде при Бога и да се спаси, отколкото праведниците по външност. Точно затова Господ Иисус Христос е казал, че митари и грешници преварват в царството Божие мнозина външни праведници.
По великата Божия премъдрост греховете и бесовете съдействуват за смиряването на човека, а чрез това и за спасението му. Ето защо Господ е заповядал да не се изскубват плевелите изсред пшеницата ­ без плевелите лесно би могла да се роди гордост, а Бог се противи на горделивите. Гордостта и високомерието са гибелни за човека.
Какъв е изводът от казаното? ­ Опознавайте своята немощ и греховност, не осъждайте никого, смирявайте се и Господ ще Ви въздигне в свое време.
Боже, бъди милостив към нас, грешните! Простете и се молете за мен!
Писмото е за всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите