Изразявам личното си мнение, че е по-важно да има вътрешен диалог, взаиморазбиране и взаимотърсене, както и съвместни инициативи на благотворителност, мисионерство???, отколкото външни декларативи за единение.

Започнах да гледам един руски документален филм "Западние вероисповедания". Разказваше се за икуменически събор, в който се дискутирали основни християнски доктрини. И най-вече се разисквало как да бъдат формулирани. И след дълги спорове се стигало до изказна форма, която всички одобрявали. Така се съставил някакъв общовалиден документ на изповядването на вярата.

И ква файда, след като всеки влагал различно разбиране??

Мисля, че нашият клуб може да бъде за пример - очертават са общите неща, очертват се различията, очертава се произхода на различията.
Това например дава възможност, като се появи поредният многознайко, или заяждащ се, да бъде лесно подкастрян, като хора с различна деноминационна принадлежност могат еднакво успешно да подкастрят.

А изясняването на различията идва да е само целебно: то бута подпората на "принадлежност към правилната група" и те вади на голо пред Бога - да знаеш, че отговорността е лична, моралът - индивидуален, и Божият съд е за всеки поотделно.