|
В отговор на:
Поради що ни е създал грешни?
Грях буквално означава "да пропуснеш целта". Грехът е това, което е разделило и продължава да разделя човека от Бога, неговия Създател. Сътворил човека прекрасен и съвършен, Бог му дарувал пълна свобода, включително свободата да приеме доброволно Божията любов чрез съзнателно послушание и пълно доверие. В.П. Вихлянцев посочва, че думите "плодете се и множете се" (Бит. 1:28), са в оригинала "растете, усъвършенствайте се и се множете числено" (при това непознавайки доброто и злото - Бит. 2:16-17, и притежавайки безсмъртие - Бит. 2:9,16, което човекът загубил, съгрешавайки - Бит. 3:24).
Бог е желаел човекът да бъде свободна личност, а не автоматично послушен на Божията воля робот; чрез послушание да избере пътя на съвършенството, без да Му отнеме възможността за собствен и доброволен избор. Вероятно Бог е имал Свой продължителен и благодатен план за довеждане на човека до пълно съвършенство, но човекът избрал свой път за уподобяване на Бога (Бит. 3:5) чрез чувствено познание.
Грехът преминал от дявола в Адам и така "чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта" (Рим. 5:12). И човек продължава да греши, престъпвайки Божия закон ("Грехът е беззаконие", 1Иоан. 3:4). Както пише св. ап. Петър, "Всички съгрешиха и са лишени от славата Божия" (Рим. 3:23).
Грехът ни отделя от Бога, убива ни духовно ("Беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас, за да не слуша" Ис. 59:2). Поради това грях се нарича и всяко отделно неспазване на Божиите заповеди.
Човек остава по наследство роб на греха. Дори да осъзнае това, не може да се изкупи от това робство със собствени сили, тъй като - бидейки роб, - човекът няма нищо свое. Човек може да се спаси само вярвайки в изкуплението, извършено чрез цената на невинната Кръв на Иисус Христос, защото именно заради нашето спасение, Божият Син е приел нашата човешка природа и, бидейки Сам без грях, "осъди греха в плътта" (Рим. 8:3). "Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога" (2Кор 5.21).
В милостта Си Бог ни прощава греховете, когато ги изповядаме и се отречем от тях, давайки ни сила да преодоляваме греха в живота си. "Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда" (1Иоан. 1:9).
=======
В отговор на:
Въпроса не е относно доверието. Аз мога да живея приблизително точно по неговия план, дори и да се съмнявам в съществуването му. Как така с това, ще си заслужа наказанието за вечни времена, и как това мойто, е по-голям грях от покаял се и повярвал в Исус убиец?
Днес в християнския свят има две разбирания за това как един грешник може да бъде оправдан от греховете си. Eдни хора мислят, че това става чрез дела, а други - чрез вяра. По-иначе казано, едните смятат, че щом започнат да спазват Божиите заповеди и правят добри дела, ще им се простят греховете. А другите смятат, че това става само чрез заслугите на кръвта на Исус Христос.
Вярването за оправдание чрез дела се корени още в езичеството. Те, езичниците, правели всичко, за да омилостивят Бога, даже някои жертвали дори своите деца.
Юдейската религия, въпреки, че в основата си е била базирана на вяра, постепенно се превърнала в оправдание чрез дела. Че евреите по времето на Исус са смятали спасението като продукт на делата, се вижда от въпроса на богатия младеж: "Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?" (Мат. 19:16). Също и фарисеят от притчата, в своята молитва започна да изброява делата си - Лука 18:11,12.
Католическата църква през средновековието е предлагала "индулгенциите", т.е. опрощателните писма, колкото повече пари дадеш, толкова повече грехове ти се прощават, даже и тези, които още не си направил.
По-задълбоченото изучаване на Библията показва, че прощение на греховете става само чрез вяра. Сам Исус в Йоан 3:16 казва: "... за да не погине ни един, който вярва в Него (в Исус), но да има вечен живот". Великият апостол на езичниците, Павел, в Гал. 2:16, пояснява спасението така: "... като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа...".
Спасението на човека има два етапа: покаяние и освещение. Когато грешникът повярва в Христовата жертва и се моли за прошка, Бог му вменява Христовата правда и тогава грешникът стои пред Него като че ли никога не е сгрешил. Освещението пък е дълъг процес, в който бившият грешник, с Божията помощ ден след ден побеждава и оставя старите си грехове и слабости. Това е придадената правда. До 16 век поради липса на познания от Свещеното Писание теорията на спасение чрез дела е била общоприета. В началото на 16 век Мартин Лютер пръв издига и проповядва Библейското становище за оправдание чрез вяра.
Има деноминации (църкви), които смятат, че след като се оправдаваме чрез вяра, тогава няма нужда от спазване на Божия закон, т.е. Десетте заповеди. Но какво излиза тогава? Бил съм оправдан, за да започна отново да греша? Четейки Римл. 7:7 и Гал.3:24 ние разбираме, че законът ни открива кое е грях и ни води при Христа, за да се оправдаем чрез Неговата кръв. После ни предпазва от грешки, като ни показва кое е грях, за да поемем правилния път към освещението.
В Римл. 3:28,31 ап. Павел резюмира въпроса за спазването на закона така: "...Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! но утвърждаваме закона". Помилваният престъпник трябва вече да съблюдава гражданските закони, иначе отново ще бъде осъден. Така е и с помилвания грешник.
Ние пазим Божиите заповеди не за да се оправдаем, а защото сме спасени чрез вярата в Христа. Спасението става чрез вяра, а делата са последица, резултат от вярата.
========
В отговор на:
Прочее, защо аджеба създава Вселената? За какво му е на всезнаещ и всеможещ Бог Вселена. Забавление?
Господ създаде слънцето, луната, звездите и другите планети. Поглеждаме през нощта към звездите-те светят за прослава на своя Създател. Няма страна, която, колкото и дълбоко да е пропаднала в греха и в невежеството, да няма свителството на звездите, че съществува един Бог. Всичките чудеса на природата свидетелстват за това, че зад всички подробности над животинското и растителното царство се крие един велик разум.
Защо Бог създаде човека на земята?
Исая 43:7
Всички, които се наричат с Моето име, Които сътворих за славата Си; Аз създадох всеки от тях, да! Аз го направих
Бог ни е създал за Негова Слава, за да прославяме Неговото Свято Име.
Причина поради, която Бог създаде човека?
Откр.19:7
Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила
Исус ни създаде, за да прекара вечносттта с нас, в небето като негова невяста, за да ни даде цялата си любов. Това е много специален дар! Бог, Който създаде вселената, ще даде на мен и теб всичката си любов! Бог ни създаде, за да Го обичаме и за да ни обича.
|
Re:// Accolade [re: Accolade]
