Не е така. Казваш "легло", но "лягам". "Мляко" - "млечен", "хляб" - "хлебен", "място" - "местен", "свяст" - "свестен", дори "част" - "честен", "щях" - "щеше" и т. н.

По същия начин "свят" - "светът", "святкам" - "светлина", "святост" - "осветен" и, разбира се, "свят" във втория си смисъл (от същото семантично гнездо), но членувано е "светият". Има и отмет на ударението в думите с корен "свет-"/"свят-". При тези случаи там, където ударението пада в коренната сричка, се пише "я", както виждаш от горните примери. Там, където ударението се е изместило, пишем "е". Затова не само е неправилно да се пише "святият", но е неправилно и да се произнася с ударение в началото на думата: "свЯтият".
Правилно е да се пише "светият" и да се произнася "светИят". Припомням, че с непълен член формата "светия" е омофон на другото "светия", което е близко по значение до "светец".

Не се казва нито "святи Павел", нито "Святия[т[а]] Израилев", нито "святец", нито "священ", нито "той трябва да е някой святия", нито "Вси Святии", нито "святител", нито "святица", нито "святиня", нито "святилище", нито нито пък "священик". Ако искахме да произнасяме така, щяхме да поставяме ударението в коренната сричка.

Говорим за новобългарски по правописа от 1945, разбира се. Впрочем, тук-там в литературата се намират изразите: "свет човек", "свет празник", "свето место".

Това "я" се дължи на източнобългарски влияния. А пък "е" - на западнобългарски. Книжовният език е компромис между якането и екането. Ъку някуй искъ дъ гуори мьеку, муожи виднагъ дъ пуочни със "СвЯтия Дух". На някои места хорицата произнасят дори "СфитИя Дух". А па ако некой сака, мое а почне и а вика: "я инги сфетнА еднъ по мутру".

Ако си върнем двойното "е", тоест ятовата гласна, ще ни е най-добре. Винаги ще пишем правилно, а всеки ще чете, както си иска.

Дотогава на нормален български ще е правилно да се пише и произнася "свят" - "светият".

Коля и беся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите