Няколко наблюдения:

1. Глосолалията идва от погрешно тълкуване на Новия завет.
Това явление е резултат от грешно разбиране на една конкретна случка от Новия завет. На първата Петдесетница апостолите започват да говорят на езици, които никога не са учили. Днешните петдесятници и изобщо глосолалици разбират това като говорене на "ангелски" езици. Само че от библейския контекст очевидно става въпрос за говорене на човешки езици и то с много практична цел. Апостолите не бърборят нещо неясно, а смислено проповядват на всички чужденци, намиращи се в Йерусалим - всекиму на родния му език, което наистина си е чудо като си спомним, че повечето апостоли са неуки хора. На римляните - на латински, на гърците - на гръцки, на сирийците - на сирийски и т. н. В духа на Христовите думи: "идете и научете всички народи", потвърдени по-късно и от св. апостол Павел: "по-добре пет думи на език разбран". Всъщност глосолалията пряко противоречи на Библията и конкретно на тези апостолски думи.

2. Глосолалията в днешния си вид не е засвидетелствана в Библията.
Вероятно петдесятниците днес смятат, че потвърденото в древните Църкви говорене на езици е било също като тяхното - на "ангелски". Но точно такова свидетелство за "ангелски езици" в Библията няма. По-скоро изглежда, че древното говорене на езици е било напълно разумна проповед или благовестяване на човешки език - напълно в духа както на Христовите и апостолските думи, цитирани по-горе, така и на чудната случка от първата Петдесетница. Да речем, когато гал или нумидиец влезе в християнска община в гръцки град, изненадващо за себе си да чуе изложение на християнската вяра на родния си език, който инак никой наоколо не владее.

3. Глосолалията противоречи на напътствията на св. апостол Павел.
Освен това апостолът съветва Църквите говоренето на езици, пророкуването и другите подобни дарове да се изявяват кратко, по малко и с чувство за приличие, а не да се нарушава редът на службата с постоянно бърборене. Докато днес у петдесятниците се стига до странни сцени, когато пасторът си трае, а цялото паство ломоти неразбрано.
Както казах и по-горе, глосолалията противоречи на Библията.

4. "Ангелските езици" изобщо не са езици.
Тъй че за мен съвременният вид на глосолалията е едно суеверие. Може би тук има и момент на самовнушение, на желание за чудо, защото често на "ангелски езици" "заговарят" напълно нормални хора. Лично аз обаче от любопитство съм слушал записи на "ангелски езици" и според мен това не са никакви езици, а безредно повтарящи се поредици от по няколко срички. Всеки глосолалик "говори" напълно безсистемно и с много беден набор от звукови комбинации. Следователно не говори на естествен език.

5. Ако ангелите искат да ни кажат нещо, ще ни го кажат ясно.
Тук някой може да заяви, че ангелските езици просто не са като човешките. С това бих се съгласил: защото ангелите въобще не са телесни същества и в този смисъл нямат езици, а само мисъл. Ако ангелската мисъл се предава с бедни и произволни срички, когато я "преведем" за телесна употреба, то значи мислите на ангелите са... бедни. Ще излезе, че ангелът няма как да каже на св. Йосиф:
- Стани, вземи жена си и детето и бягайте в Египет - защото това изречение ще е прекалено сложно за ангелската мисъл. Изводите са очевидни.
Впрочем, щом ангелът все пак не е бил с бедна мисъл и е могъл да каже на св. Йосиф толкова сложно нещо и светецът го е разбрал на родния си арамейски, значи ангелите чудесно се справят с нашите човешки мисли и езици - и съответно изобщо не се налага да ломотим на "ангелски".

6. В глосолалията няма свръхестествен момент
Очевидно глосолалията не е свръхестествен феномен, а човешко волево действие. Питал съм нашия ЖороХ по въпроса и според него глосолалията може да започне при пълно съзнание на човека и може да бъде спряна по волята на самия глосолалик. Щом това е така, значи в човека не действа външно влияние, а само собствената му съзнателна воля. Тук няма пророчески, ангелски или друг дух. Когато древните пророци са пророкували, когато магаретата им са заговаряли, тогава всичко е било по волята на духа, а не на човека или на магарето.

7. Няма случай глосолалик да заговори на реален човешки език
Никога не се случва български глосолалик да заговори, например, на немски - без да го е учил. Тоест при "говоренето на [ангелски] езици" не се случва това, което е ставало с апостолите.

8. Няма духовна полза от глосолалията
"Говоренето на [ангелски] езици" не е душеспасително. То не е проповед, не е благовестие, не е възхвала или молитва (защото глосолаликът не се моли "и с ум" по учението на св. Павел, тоест не разбира произнасяното), нито пък ражда друго освен съмнения и подигравки у външните лица. Или пък евентуално може да породи горделивост у глососалика, ако наоколо всички почнат да се възхищават от "дара" на "езиците".

9. Глосолалиците не успяват да изобличат фалшива глосолалия
Сигурен аргумент срещу ангелското присъствие на петдесятни служби е това, че има случаи, в които скептици "заговарят" на "ангелски" пред петдесятници и не могат да бъдат изобличени. Дякон Кураев описва, че е рецитирал пред глосолалици началото на Моисеевата книга "Битие" на староеврейски и те са решили, че е един от тях, вместо с ангелска помощ да го изобличат като нахалник.

10. Глосолалията е предхристиянска
Изпадането във внезапно мистично състояние и заговарянето на "божествен език" (който се нуждае от "тълкуване" от страна на жрец или шаман) е засвидетелствано в старогръцката, античната италийска, келтската, германо-скандинавската, старотюркската, монголската, субсахарските, полинезийските и няколко от доколумбовите индиански култури. Чисто езичество. Също както и "свещения смях" на крайните харизматици.

---------

Всичко това са мои частни мнения. Нека всеки вярва както иска, но според мен глосолалията е форма на суеверие, самовнушение и самозаблуда. Сигурен съм, че мнозина глосолалици просто лъжат, че изпадат в такова състояние. Нещо напълно ненужно за вярата. Спокойно можем да вярваме в Бога и да Го почитаме и без такива прояви на прекалена "святост".
Но ще поживеем, ще умрем и ще разберем.

При православните такава форма на суеверие, самовнушение и/или шарлатанство е "бъхтенето" с икони, което според мен е светотатство. Хваща някоя бабичка черковната икона, почва да си я блъска в главата и твърди, че иконата я "бъхти". Освен дето е грехота и варварство, това е средновековна диващина с предхристиянски произход, която може би трябва да се показва на студентите по етнология наред с глосолалията като пример за неизкоренимостта на суеверията.

Коля и беся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите