Абе, xenox-е, това, че каквото и да кажа все те дразни, не е нормално.

Крайно време е да потърсиш причината за това в себе си.

Какво лошо има в това, че аз нямам екзистенциални проблеми като теб?

Ами какво да правя, просто отдавна нямам такива. Ти какво, да не искаш в твоя чест да си измислям сам такива?

Теб може би те е страх да умреш, а мен хич не ме е страх. Ти може би се боиш какво ли ще те сполети в отвъдното, а аз гледам с пълно упование в бъдещето.

Дори ми е все тази дали нашият досегашен свят ще се разклати до основи през май или декември догодина...

Този род въпроси са от Божия, а не от моя компетентност, а човек или има изцяло се уповава на Бога, или хич.

Един от най-знаменитите някогашни суфи - Джунаид, подобно на много християни, всеки ден по време на вечерната молитва благодарял на Бога за Неговото милосърдие, любов и грижа към света.

Веднъж, докато обикаляли страната, той и учениците му в продължение на три поредни дни попаднали в села, където хората били настроени срещу Джунаид, защото мислели, че учението му е еретично. То им изглеждало като негово собствено и според тях Джунаид „покварявал хората“.

И така от трите села не получили нито храна, нито даже вода.

На третия ден положението започнало да става нетърпимо.

Учениците си помислили: Нека сега видим каква молитва ще каже Джунаид.

Нима той отново ще каже на Бога:

"Ти си милосърден към нас и ние Ти благодарим за Твоята любов. Ти се грижиш за нас и ние сме Ти благодарни за това“?

Но когато дошло време за молитва, Джунаид се помолил по същия начин, както винаги.

След молитвата последователите му казали:

"Това е прекалено! Три дни бяхме гладни и жадни. Изморени сме и не сме спали и ти продължаваш да казваш на Бога „Ти си милостив и твоята любов към нас е огромна. Ние сме Ти благодарни, че Ти толкова много се грижиш за нас! “

Джунаид им отговорил:

„Молитвата ми не зависи от обстоятелствата. Тези неща са ежедневни. Дали ще имам храна или не - не искам да тревожа Бога за едни толкова дребни неща в този огромен свят.

Дори да не намеря навреме вода и да умра, моята молитва ще си остане абсолютно същата. Защото в този необятен свят не е толкова важно дали Джунаид е жив или мъртъв“.

Така че, хenox-е, мога само да ти пожелая, по-скоро да довериш изцяло твоята лична съдба и съдбата на света в ръцете на Бога.

Когато един ден се качиш на Божия влак, остави спокойно на пода тежките си куфари, които досега постоянно мъкнеш със себе си и Му благодари, подобно на Джунаид, за Неговото милосърдие, любов и грижа за теб.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.