Пак започваме с аргументум ад хоминем. Каквото и да е бельото на Банков, книгата му е подкрепена с факсимилета, които едва ли някой му е правил на фотошоп. Голяма част от данните, изнесени в книгата се потвърждават от доклада на Игнатов от клипа - примерно, че агент Еделвайс е Величко Велев и прочее.
Нека говорим за важното. В книгата на Банков мисля всички цитирани доноси са подкрепени с факсимилета. Нямам сериозни съмнения в тяхната достоверност. Морала на Банков е различна тема и няма отношение към морала на агент Клисурски.
Когато излезе тази книга, Павел категорично отрече да е бил агент и това беше открита лъжа. Напомням това пак и пак. За 22-те години, в които той криеше старателно връзките си с ДС, открито изграждаше около себе си митологемата на борец против комунизма. Искам да попитам и още нещо. Вярно ли е, че Павел Игнатов преди 1989 г. посещава САЩ и е допуснат да го направи от официалната власт? Ако е вярно, защо ние не можехме да отидем до коя да е западна държава?
Доносите, които четох в толкова оспорваната книга не са толкова невинни, колкото се опитва да ги представи. В това, което четох, имам спомен за един особено подробен доклад за посещението на хората на Мънси, който е обсъждан в клуба, но не знам защо не мога да го намеря в архива. В дописката се виждаше доста смущаващо употребяване на службите за разправа с религиозните си противници.
Гледах клипа поне два пъти, макар че нямам време, но някак ми беше интересен. Очаквах в един такъв доклад да обясни не само как е бил въвлечен в ДС, а в какво се е изразявало сътрудничеството му. Вместо това слушах за геройствата му. Не чух никакво търсене на прошка. На него вече всичко му било простено. Ей това е наглото. Първо да лъжеш, че не си бил агент, после като видиш, че ще те разкрият да шикалкавиш. Това е поведение на нагло комунде. Те точно така се държат - превръщат вината в геройство. А вината му НЕ е преди всичко, че е бил агент, а че е лъгал години наред и е крил. Недостойнството е, че никъде не иска прошка. Те в това няма нищо мъжко и нищо достойно. Почти всеки би се поддал на насилие и сплашване. Това не е нещо за което следва да съдим. Но ако си духовен лидер, бъди мъж, поискай прошка. Вместо това той една минута говори за недостойнството (като подчертава, че така или иначе никой не е достоен) и един час говори за високото си достойнство. Това не е покаяние. Ако на тази лекция присъстваше Гьобелс, би си водил бележки.

P.S. Книгата не е в мен. Затова не мога да цитирам конкретно. Намери си я и я прочети. Мотивите за написването на книгата са ясни. Това не променя достоверността на фактите относно Клисурски, доколкото всеки цитиран донос е с приложено факсимиле.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от JoroH на 26.11.11 00:26.