|
Искам да предоставя на тук образованите християни следния материал. И горещо им препоръчвам да се постараят да си намерят едноименната книжка.
В бестселъра си „Принципи на човешката глупост“, есе, написано през 1976 г.[2], Чипола поделя хората на четири типа според това дали причиняват добро/зло на себе си/другите - умници (принасят полза на себе си и на другите), разбойници (загуби за другите, полза за себе си), балами (полза за другите, загуба за себе си) и глупаци (загуби и за другите, и за себе си) - и формулира пет принципа на глупостта.
1. Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя глупаци, които се намират в обръщение.
2. Вероятността някой да се окаже глупав, не зависи от която и да било друга характеристика на личността на този някой.
3. Човек е глупав, ако причинява вреда другиму, като от това не извлича полза за себе си или дори сам си причинява вреда.
4. Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка.
5. Глупакът е най-опасният тип човек, който съществува.
Целият анализ тук (Ех...гот.... намерих ви го на английски поне!):
И още:
ук трябва да уточним понятието за човешка глупост и да дефинираме dramatis persona, главното действащо лице.
Хората се характеризират с различна степен на склонност към социализация. Има такива, за които всеки досег с другите е болезнена неизбежност. Вместо да общуват с останалите, те буквално ги търпят, както и останалите търпят тях. На другия край на спектъра са личностите, които изобщо не могат да живеят сами и дават мило и драго да си спод?лят времето ако ще с хора, които не уважават. Между тези две крайности се наблюдава голямо разнообразие на състоянията, въпреки че мнозинството се доближава повече към алергичния към самотата тип, отколкото към типа саможивец. В този смисъл Аристотел правилно забелязва, че "човекът е социално животно" - вярността на твърдението му се потвърждава от навика ни да се групираме в рамките на обществото, от преобладаването на женените над неженените, от хвърлянето на луди пари и убиването на ценно време в еднообразни, отегчителни коктейли, от думата "самота", която обикновено тълкуваме отрицателно.
Все едно дали човек принадлежи към отшелническия или светския тип, рано или късно му се налага да влезе във взаимоотношения с други хора, макар и с различна интензивност. От време на време дори отшелниците срещат някого. Да не говорим, че самото отбягване на останалите е своего рода взаимоотношение с тях. Това, което някой може да направи за отделен човек или цяла група, но не прави, е "алтернативна цена" (тоест пропусната полза, загуба) за въпросните човек или група. Поуката е, че всеки от нас има сметки за оправяне с всеки от останалите. От което и да било свое действие или бездействие всеки от нас извлича полза или загуба и в същото време с него предопределя нечия чужда полза или загуба. Ползите и загубите могат да бъдат нагледно представени в графичен вид и фигура 1 е най-простичкият начин това да стане.
Графиката се отнася до някоя си абстрактна личност, която ще наречем Сульо. Оста x измерва ползата, която Сульо извлича от действието си. Оста y илюстрира ползата, която действието на Сульо принася на друг или други. Ползата може да бъде положителна, нулева или отрицателна, като отрицателната полза е равносилна на загуба. Оста x измерва положителните ползи на Сульо вдясно от нулевата точка, докато загубите на Сульо са отразени вляво от нея. Оста y, съответно над и под нулевата точка, изразява печалбите и загубите на човека или хората, с които Сульо си има вземане-даване.
Един хипотетичен пример ще ни помогне да видим как служи фиг. 1: Сульо извършва действие спрямо Пульо. Ако от това действие Сульо извлича полза, а Пульо понася загуба, то трябва да бъде регистрирано някъде из квадрант R на графиката.
Ползите и загубите могат да бъдат нанесени по оста х или y в долари, франкове или лири, както предпочитате, но към тях трябва да се включат и психическите и емоционалните постижения и удовлетворения, както и психическите и емоционалните сривове. Те са нематериални блага (или злини), които трудно се измерват в обективни параметри. Макар и не докрай, анализът от типа разходи-облаги би могъл да помогне при решаването на този проблем, но не искам да отегчавам читателя с технически детайли - известна неточност може да обърка измерването, но не и същината на въпроса. Едно обаче трябва да бъде ясно. Когато се разглежда действието на Сульо и се определя какви са ползите или загубите, които то предполага за него самия, предвид се взема ценностната система на въпросния Сульо. Когато обаче се конкретизират произтичащите от същото действие ползи или загуби за Пульо, е абсолютно необходимо това да стане според ценностната система на Пульо, не на Сульо. Твърде често се пропуска тази норма на fair play, честната игра, и сума неприятности възникват именно защото не е спазен принципът на цивилизованото държание. Хайде още веднъж да си послужим с банален пример. Сульо фрасва Пульо по главата и от това му става приятно. Сульо може и да твърди, че на Пульо му е харесало да го фраснат. Но най-вероятно Пульо не е на това мнение. Нещо повече, Пульо сигурно смята удара по главата за крайно неприятен инцидент. Дали ударът по главата на Пульо е печалба или загуба за Пульо, трябва да реши Пульо, а не Сульо.
Сега да си представят армии от Сульовци срещу Пульовци...
Глупост и власт
Както всички човешки същества, глупаците също влияят на останалите с различна сила. Някои глупаци причиняват ограничени щети, докато други съумяват да натворят страховити пакости не на един и двама, а на цели общности и народи.
Вредоносният потенциал на глупака зависи от два основни фактора. Преди висчко от генетичния. Някои индивиди наследяват забележителни дози ген на глупостта и с помощта на това си наследство още по рождение попадат в каймака на своята група. Вторият фактор, който предопределя потенциала на глупака, е свързан с размера на властта и авторитета, осигурявани от общественото му положение. Сред бюрократи, генерали, държавници, духовници, също е наличен златния % дълбоко глупави личности (виж пръви принцип на глупостта), чиято способност да вредят на ближния е била (или е) опасно увеличена от властовата позиция, която заемат (или са заемали).
Въпросът, който често си задават разумните хора, е по какъв начин и как така глупаци успяват да се доберат до обществено положение с власт и авторитет.
Класа и каста (както мирски така и църковни) са били социалните институции, които са позволявали постоянен поток от глупаци да циркулира з властовите места в по-голямата част на прединдустриалните общества. В съвременното индустриално общество класа и каста бързо започнаха да губят тежест. Но функцията им бе иззета от политическите партии, бюрокрацията и демокрацията. В рамките на демократичната система общите избори са изключително ефикасен инструмент за гарантиране стабилността на дела "с" (частта глупаци в рамките на която и да било човешка общност) от властимащите.
Тук следва да напомним, че съгласно Втория принцип (вероятността някой да е глупав не зависи от която и да било характеристика на този някой) част "с" (пояснихме) от гласувацщите също са глупави - изборите им предоставят великолепна възможност да навредят на всички останали, без да извлекат никаква полза от това. И тъй, глупавите гласоподаватели оползотворяват дадения им шанс и допринасят за пъддържане на множеството "с" на глупавите управници.
------------------------------------------------
"Всички можем да се сетим за случаи, в които сме имали лошия късмет някой да се облажи за наша сметка, значи - попаднали сме на разбойник (сигурно и ние сме го правили - бел. Аби). Лесно ще се сетим и за ситуации, в които някой е извършил действие, обърнало се в загуба за него, но оказало се полезно за нас - имали сме вземане даване с балама (каквито се е случвало да бъдем и ние - бел.Аби). Сигурно си спомняме и за моменти, в които някой е правил нещо, от което и двете страни сме извличали облага - несъмнено въпросният човек е бил умен.
Но като се замислим хубавичко ще видим, че тези варианти не изчерпват всички възможни събития от ежедневието. Животът ни е изпъстрен и със епизоди, в които щем не щем губим пари, време, енергия, апетит, спокойствие и добро настроение заради невероятните изпълнения на някое абсурдно същество, което ни се натрапва в най-неподходящия момент, за да ни ощети, обезсърчи и затрудни, без при това да печели от цялата ситуация.
Никой не знае, не проумява и не може да обясни защо абсурдното същество прави нещата, които прави. В действителност обяснение няма. Или казано по-точно, има едно единствено обяснение - натъкнали сме се на глупак."
|
За армиите неграмотни глупаци
(eLgreco)
