Мисля, че при самото му форимулиране вече си отговорил на въпроса за вината на непосредствените изпълнителеи на присъдата срещу Христос: те не са съзнавали с кого се подиграват, кого измъчват и кого разпъват, за разлика от йерусалимските юдеи, които приемат "кръвта Му да бъде върху нас".

Друг е въпросът, че освен да показва отношението на Бог към вината на несведущите и сведущите, този епизод дава директен пример на Христовите последователи как да се държат достойно в случай на мъченичество.

И друг важeн според мен момент относно Лука 23:34; този Христов модел на достойно мъченичество контрастира с предновозаветния юдейски модел на достойно мъченичество, изразен например във Втора книга Макавейска, в епизода с мъчението на майката и седемте сина от страна на езическия цар Антиох (гл. 7):

След това доведоха и замъчиха петия. Той погледна царя и каза:
"Имайки власт над людете, ти, сам подложен на тление, правиш, каквото щеш, ала не мисли, че нашият род е изоставен от Бога. Почакай, и ще видиш голямата Му сила, как Той ще накаже тебе и твоето семе".

След това доведоха шестия, който, готвейки се за смърт, каза:
"Не заблуждавай се напразно: ние търпим това за себе си, понеже съгрешихме пред Бога нашего; ето защо и станаха с нас достойни за учудване неща. Ала не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш против Бога".

Най-младият, който още оставаше [...] каза:
"Какво чакате вие? Аз се не покорявам на царската заповед, а се покорявам на заповедта на закона, даден на отците ни чрез Моисея. А ти, който си измислил всякакви злини за евреите, не ще избегнеш от Божиите ръце. Ние страдаме за греховете си. Ако за вразумяване и наказание наше живият Господ ни се е разгневил за малко време, Той пак ще се смили над рабите Си; а ти, нечестиви и най-престъпни от всички люде, не гордей се напразно, надигайки се с лъжливи надежди, че ще дигнеш ръка против рабите Му; защото не си още избягнал от съда на Всемогъщия и Всевидещия Бог.