Да впрегнем каруцата пред коня, викаш / Религия и мистика / Християнство

Все едно казваш: дай да си чета евнагелието и да си го тълкувам, па било то и като Дявола, па и оделотворяването да ми е дяволско, и всичко ще ми е наред.

Относно молитвите към светиите от Небесната Църква, то правилно е озаглавена темата ти: за НЕразбирането на Библията. Понеже точно в новозаветните писания е написано:

"в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа. . . И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а [още отсега сте] съ_граждани на светиите и свои на Бога, [Ефесяни, 1:10, 2:19]

Кои съграждани не си помагат, Драго, и редът не е ли този: по-висшите, помагат на по-низсшите - в случая Небесните, просиялите в Бога, помагат на нас, огрешените ?

И понеже още е казано, че :

тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а с ъ г р а ж д а н и на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху който Ц Я Л О Т О здание [т.е., `и Небесната `и Земната Църква], стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа". [края на глава 2-ра]

И ап. Павел:

"Знаем",- свидетелства той, “ че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;. . . и по-скоро желаем да напуснем т я л о т о и да се приберем [с духа си] у Господа. "(2Кор., глава 5-та )

И още :

"Вие обаче [т.е. ние, новозаветните] П Р И С Т Ъ П И Х Т Е към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим,. . . и към д у х о в е т е на праведниците , които са достигнали съвършенство[т.е., към светиите]. . . " (Евр., 12:22. . .)

[в протест. издание е казано, че "пристъпихМЕ . . . П Р И духовете на усъвършенствуваните праведници. . ."]

И Самият Христос в Първосвещеническата Си молитва:

"Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене Т А М [тоесть, в Царството Ми], дето съм Аз , за да гледат Моята слава, що си Ми дал,. . .и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях. " [Йоан,17:22-26]

И още в прав текст ап. Павел говори за смъртта на тялото, като за придобивка на Царството Христово:

[Фил.,1:21] Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка.
[1:22] Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная.
[1:23] Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро;
[1:24] но да оставам в плътта е потребно за вас.

Господ дал Ключовете на Царството Си на Апостолите - нали никой не смята, че им ги е отнел ?

Що се отнася до екзархията, то човек ако си търси причини да оправдава статуквото си, то без съмнение ще си ги намери.