НА ПЕТДЕСЕТНИЦА

Какво означава празнуваме пришествието на Духа? Духът Божий води приемащите Го към предназначеното съвършенство. Началото на всичко е покаянието, средата, трудовете и подвизите за очистване на сърцето от страстите, краят – свещенотайното Богообщение.

Чрез Светия Дух всяка душа се оживява и се извисява в чистота, свети, просветва свещенотайно чрез Троическото единство.
(Степени на 4-ти глас)

Празнуваме Петдесетница и пришествието на Духа в тайнството, което е велико и достойно (Стихири на Господи воззвах). Празнуваме пришествието на Духа. А нима преди не Го е имало в нас Духа? – Да! – „Дух Светий още не бе даден”, се казва в Евангелието (Иоан 7:39), и хората живеели без Духа (слав.), учи Апостолът (срв.: Еф. 2:12). А пророк Иезекиил видял състоянието на човешкия род по дух под образ на поле, пълно с кости, „съвсем сухи”, от които след първото пророчество (Ветхия Завет) едни се сближавали само „кост до своя кост”, други – „ето жили имаше на тях, и плът израсте, кожа ги покри отгоре, но дух нямаше в тях” (Иез. 37:7,8). А ето я причината. „Дух Свети още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен” (Иоан 7:39). Духът Божий отстъпил от човека заради престъпването на заповедта и диханието на Божествения живот замряло в него след приемането на тлетворното дихание на духа на изкусителя. А когато Господ ни примирил с Бога чрез смъртта си и се прославил във Възкресението, Възнесението и седенето отдясно на Бог Отец, тогава се отворил отново входът за Божия Дух към хората. „Като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците” (Еф. 4:8). Бог вдъхнал в първосъздадения човек диханието на Божествения живот; грехът го умъртвил. Сега Бог дава на човека „нов Дух” (Иез. 36:26), вдъхва в него ново дихание на живота, за да оживотвори умъртвената от греха душа. И се изпълнило второто пророчество на Иезекиил: „изречи пророчество за духа, изречи пророчество сине човешки... и аз изрекох, и влезе в тях дух, - и те оживяха и се изправиха на нозете си – твърде, твърде голямо опълчение” (Иез. 37:9,10). Апостолите били първите живоприемни, Негови съсъди; „започнал от апостолските ликове, Той се излял след това на всяка твар” (Виж Стихира на стиховните: Ныне, утешительный Дух на всякую плоть излияся от апостолских бо ликов наченший.), и като оживотворявал всички приемащи, „чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите и”, сглобил и съвързал великото „тяло” на Църквата, което прави „да расте всичко в Господа”,и още „расте с растене по Бога” (виж Еф- 4:15,16; Кол. 2:19).

И така благочестиви слушатели, Дух Светий за всички е „живот и животворящ” (1 Кор. 15:45); чрез Него подобава да се роди свише всеки, който идва в света; с това се съзидаваме в нов човек, „обрязани чрез неръкотворно обрязване” (Кол. 2:11). Неговото тайнствено действие в нас прави „живота ни скрит с Христа в Бога” (срв. Кол- 3:3). „Чрез Светия Дух всяка душа се оживява и се извисява в чистота, свети свещенотайно чрез Троическото единство” (Степени на 4-ти глас).

„Чрез Светия Дух всяка душа се оживява.” Оживяването на душата е първото действие на благодатта на Всесветия Дух в нас. Докато грехът властва в нас, душата ни е мъртва за Бога и за живота по Бога. Както от зимния студ животът в растенията застива, така замира и духът на човека, когато той е предаден на греха и робува на страстите: не вижда с очите на ума си, не чува доброто разположение и не разбира със сърцето си нито Бога, нито Божествения ред на нещата и своята участ в него. „Той е сляп и късоглед” (2 Петр. 1:9) и постъпва „по суетата на ума си”, поради нехайството за спасението си дошъл до отчаяние с окаменяло и безчувствено към всичко духовно сърце (виж Еф. 4:17-19). Ще оживеят ли такива кости? – Няма да оживеят, ако не бъде предсказано за Духа, ако Духът Божий, „проникващ всички” различни „духове” (Прем. 7:23) и дишащ, „дето иска” (Иоан 3:8), не проникне по неведоми за нас пътища в умъртвелия дух на човека и не го оживотвори. В посятото семе има кълн на живота, и в растенията, замиращи през зимата, има живот; но ако Господ не изпрати живителния дух на пролетта, то те „няма да се създадат и няма да се обнови лицето на земята” (срв.: Пс. 103:30 СИ). Така няма да оживее и духът на човека, ако не се докосне до него огънят на Духа Божий; но знаем кога, а именно – в покаянието, при първото решително обръщание на ума и сърцето ни към Бога, когато Духът Божий въздига духа на човека до чувството за пълна зависимост от Бога и за своята отговорност пред Него, поразява със страх от съда и неизбежното осъждане, и като го извлича от бездната на отчаянието за себе си, чрез благата надежда за спасение в Господа Изкупителя поселва в него твърдата решимост да работи за единия Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум, с пълно отричане от предишния начин на живот. Едва от този момент започва в него размисълът за Бога и за другия живот и грижата за угаждането на Бога и спасението. Но това е само свидетелство, че духът е оживял и се е събудил от съня. Ето защо Иоан Предтеча проповядва покаяние. Спасителят е започнал Своето служене с благовестието за покаянието, и първата дума от устата на апостолите при приемането на Светия Дух е била: „покайте се” (Деян. 2:38). Покаянието отваря вратата на по-нататъшните действия на Духа Божий в нас, така както неразкаяността я затваря. Сухата земя не ражда плод: и в сърцето, неоросено от сълзите на покаянието, не се раждат духовни плодове. Металът, който не е омекнал под действието на огъня, не се поддава на обработка: такава е и душата, която не е съкрушена от огъня на покаянието. Покори се на Духа, смекчи се чрез съкрушението – и Духът Божий ще направи от теб съсъд за почетна употреба, чист и светъл, благоугоден на Домовладиката.

„Чрез Светия Дух всяка душа”, оживена в покаянието, и „в чистота се възвисява”. Оживяването на душата, свидетелство за което е ревността за угаждане на Бога и за спасение, с готовност за всякакви жертви е само началото на духовния живот. Това е грахово зърно, на което още предстои да израсне в дърво, или квас, сложен в три мери брашно, които трябва да вкиснат напълно и изцяло. Бог сътворил човека праведен, изпълнен със смирение, кротост, любов, страх, вяра, благосърдечие, въздържание и всички добри чувства и разположения. А когато дошъл грехът и завладял сърцето му, то поселил в него вместо смирение – гордост, вместо кротост – гняв, вместо любов – злоба, вместо безкористност – страст към придобиване, вместо страх – безстрашие, вместо вяра – забравяне на Бога, вместо всяка друга добродетел – противната на нея страст, така че този страстен, плътски и греховен човек потиснал и умъртвил онзи вътрешен, духовен, праведен човек и като го държал в нечисти окови на робството, на греха за вечна пагуба, не му давал свободата да действа и да се проявява. Благодатта на Всесветия Дух в покаянието и обръщането освобождава от тези окови, събира раздробените части на доброто, оживявя вътрешния духовен човек и го изправя на нозете му. Духът е оживял, но и грехът със страстите и похотите още не е умрял, още остава да действа в членовете ни и воюва против закона на ума. Започва битка. „Плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта” (Гал. 5:17). Преди страстите са действали във всички членове на душата и тялото, „за да принесем плод на смъртта”; сега предстои да ги отделим от страстите и да ги направим благопотребни оръдия на всяка Божия правда „с обновен дух” (виж Рим. 7:5,6); предстои да изтръгнем страстите и данасадим в сърцето противни на тях благоразположения, да изтръгнем гордостта и да насадим смирението, да изтръгнем скъперничеството и да насадим милосърдието, да изтръгнем плътоугодието и да насадим въздържанието, и прочее и по такъв начин да очистим себе си от всяка нечистота на плътта и духа. Но кой е способен да направи това? При мисълта за другия закон на членовете ни, който воюва против закона на ума и пленява чрез греховния закон, апостол Павел възкликнал „нещастен аз... Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” Но след това, като посочва Божията помощ, всеки път подавана за победа, добавил: „благодаря на моя Бог Иисуса Христа” (Рим. 7:24,25). Само „чрез Духа се умъртвяват деянията на тялото” и се отглеждат духовни плодове (Рим. 8:13).

Той учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война (Пс. 143:1) против греха и страстите, а Неговият плод е: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5:22,23).

Всичко, което ние можем и сме длъжни (да направим) – това е усилното, но усърдно противене на злото и принуждаване на себе си към добро, с молитва (към Него) да помогне на слабите ни сили: „Дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота, сърце чисто създай в нас и правия дух обнови”. И това е при всяко нападение на страстите, при всяко добро предначинание. Ние не сме свободни от труд и подвизи за очистването на сърцето от хулни помисли и движения, не сме свободни от грижата за благоукрасяването му с всяка добродетел, но със свои сили в нищо няма да успеем, ако не ни бъде изпратена своевременно помощ отгоре. Борим се, но страстта отстъпва и се заменя с добро чувство само тогава, когато ни осени благодатта на Духа. Ние сме в плен: предстои да дойде най-силният Освободител и да свърже онзи, който ни е пленил, за да получим свобода. И Той е близко за всички, които Го призовават: „Ще повика към Мене и ще го чуя; с него съм в скърби – ще го избавя и ще го прославя” (Пс. 90:15 СИ). „Сърце, съкрушено” в покаяние „и смирено” в трудове и подвизи, Бог няма да презре (Пр. 50:19 СИ). Както грижливият градинар опазва, напоява и очиства благонадеждното дърво, така Божият Дух храни и очиства душата, която се труди, и в трудовете си предава себе си на Неговото водителство. Малко по малко под Неговото въздействие отслабват и започват да изчезват страстите, и на тяхно място се внедряват и крепнат добрите разположения, ветхият човек тлее, и се създава новият, докато накрая душата се яви чиста и невинн, „като непорочно чедо Божие посред опърничав и развратен род”, и ще просияе „като светило в света”, разливайки навсякъде светлина за прослава на своя Небесен Отец (Фил. 2:15).

И тогава оживената и очистена от Светия Дух душа се просвещава свещенотайнствено от Троическото единство. Просвещава се не само така, както свети слънцето и чистата вода или в чисто огледало, тоест не само с явяването на Богоподобните свойства, но и чрез живо и най-близко съединяване на Бога с духа на човека и тайнственото вселяване в него, според обещанието, което е истинско: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях” (2 Кор. 6:16), и по силата на изкупителната молитва на Господа: „както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в нас едно” (Иоан 17:21). Ние не можем да разберем как се извършва това дивно дело на Божието благоволение към нас, но Божието слово е истинно. „Големи и драгоценни обещания са ни дарувани” – да станем „участници в Божественото естество, като” отбегнем „световното разтление от похоти” (2 Петр. 1:4) и това не е от нас, а дар от Бога, богат на милости, дар, съответстващ на силата на синовната преданост към Него на онези, които Го търсят и очистват себе си, понеже Той е чист. Чрез очистителните действия на Божия Дух душата „се съзижда в жилище Божие” (срв.: Еф. 2:22), „в храм на живия Бог” (2 Кор. 6:16), в храм духовен, който няма да остане празен. Бог идва и устройва за Себе Си в него жилище, както казва Господ: „ако някой ме люби, ще спази словото Ми; и моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим” (Иоан 14:23). И там, „блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8). Бог се упокоява в тях и ги упокоява от всички дела и трудове (Евр. 4:10), като въдворява мир, превъзхождащ всеки разум, в безметежната тишина на който от олтара на сърцето „се принасят духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа” (2 Петр. 2:5). Тогава „който се съединява с Господа” става „един дух с Него” (1 Кор. 6:17), и неговият живот „е скрит с Христа в Бога” (Кол. 3:3), тогава „с открито лице гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен” (2 Кор. 3:18), и тогава веч „Бог е”, Който го прави и да иска, и да действа „според благата Му воля” (Фил. 2:13), която се открива освен чрез вътрешните духовни озарения и утешения, и чрез различни прояви на Духо за обща полза или чрез слова на мъдрост и знание, или чрез дарби за лекуване, или чрез вършене на чудеса, или чрез пророчество, или чрез различаване на духовете (виж 1 Кор. 12:7-11). Високо и непостижимо е предназначението на онези, върху които се е проявила Божията воля заради предстоящото им упование! Велик и неизказан е този дар на достигналите „до пълната възраст на Христовото съвършенство” (Еф. 4:13). Но да не отхвърля Божията благодат, като изповядва, че което „Бог е приготвил за ония, които Го обичат, око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало” (1 Кор. 2:9). „А на Тогова, Който може, според действащата в нас сила, да извърши несравнено повече от всичко, що просим, или за каквото помисляме, Нему да бъде слава в църквата чрез Иисуса Христа във всички родове от века до века” (Еф. 3:20,21).

Ето пътя, по който Духът Божий води приемащите Го към предназначеното съвършенство, и заедно с това очертаване на лицата, които живеят „не по плът, а по Дух” (Рим. 8:4). Начало на всичко е покаянието, в което нашият дух се обръща към Бога и се възпламенява от ревност за благоугаждане на Бога и за спасение, средата са трудовете и подвизите за очистване на сърцето от страстите чрез насаждане в него на добродетели, краят – свещенотайното Богообщение. Положилите добро начало „тичат, за да постигнат целта – към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса” (Фил. 3:13,14). Онези, които не тичат, не се стремят с усърдие, още не са започнали, още не са встъпили на попрището. Достигналите влизат в покоя и „почиват от делата си, както Бог от Своите” (Евр. 4:10). И те „имат свидетелството в себе си” (1 Иоан 5:10); а за всички други като вярно свидетелство за това, че са приели обещанието на Духа чрез вярата и са водени от Него, служи старателното усилие, топлото усърдие и ревността за благоугаждането на Бога и за спасението си. Където има равнодушие, нехайство, безгрижие, там Го няма Духа. Спящият трябва да се събуди, за да започне да действа Духът Божий, макар че, „духа, дето иска” (Иоан 3:9), но духа навсякъде и на всички дава да чуят гласа Му в съвестта си: „стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос” (Еф. 5:14). Ако има несъбудени, то не е от недостиг на събуждащи призовавания, а е от своето ожесточение. „Днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточим сърцата си! За Божия народ още остава почивка съботна. Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от нас да се яви закъснял” (срв. Евр. 4:7,9,1), и да помним, че „каквото посее човек, това и ще пожъне: който сее в плътта си, от плътта си ще пожъне тление; а който сее в Духа, от Духа ще пожъне вечен живот” (Гал. 6:7,8). Амин

1855 г.

Светител Теофан Затворник

ТВОРЕНИЯ – Том 3

НАЗИДАВАЙКИ С ЛЮБОВ

Слова и проповеди

Стр. 216 – 224 на Зографското издание