|
Здравей Тройноседморни,
Бях ти обещал в Православие да ти надипля при удобен случай малко реплики за Православните.
Мисля, че си почнал откъдето не трябва със своето запознанство с тях. Трябвало е първо да вземеш „Вяра, Надежда, Любов” и там си можел да си прочетеш на спокойствие какво вярват и защо. Какви са им литургичните практики и защо ги правят така. Литургиката им е страхотно направена. За една година се покрива цялата Библия, заедно с поучителни слова и назидателни примери от живота (житията) на изявените християни (светии). За съжаление не искат да го правят на разбираем български, а на черковнославянски, което май само свещеника си го разбира и тези, които от дълга практика знаят каква е правилната реакция в отделните моменти на литургията. Щом местният свещеник е изнесъл читава проповед, която да ти хареса, значи може да го попиташ какво и защо се прави.
За бабите, клубните православни са прави, те си имат свои вЕрвания и си разменят техни книжки, които на практика нямат нищо общо с Православието. Поговорката „бабини деветини” идва от какво се прави на гробищата на третини, деветини и четиридесетини. За четиридесетините Никодим Светогорец се е отнесъл с крайна насмешка над небивалицата, която мнозина в наивитета си смятат за православие. Ако има в храма „Стремеж към съвършенство” от него, вземи си го. Не е скъп и паричките са супер добра инвестиция. На този мъж дължим 20 тухли с дебелината на Библията, които е изровил от библиотеките на Атонските манастири и ги е превел на новогръцки, естествено с необходимите редакции.
Имат си някои практики, които са католическо наследство и ще ми е много трудно да ги убедя, че това не влиза в светоотеческото православие от златните 4 до 8 векове.
Иначе и в Православието може да си намериш шаренийката, като в Протестантския свят. Има и традиционалистите, и модернистите, и либералистите, и харизматиците, но и свестните наистина вярващи братя, които знаят в Кой Бог са повярвали и го правят в Истина и Правда.
Ако си човек със сериозни вярвания, не е трудно да намериш единомишлениците от Православните.
И да те срещна с няколко сериозни съвременни Православни автори и нещо от това, което наричам Руска Православна Класика, обикновено от 19 век, не че няма и други, но това е златният век за Руското Православие.
---------------------------
„Никои дела сами по себе си не са достатъчни, за да може човек да се оправдае с тях пред Бога; поради това той винаги получава оправданието даром, като дар Божий, при условие, че е показал от своя страна вяра и смирение. Против законническото разбиране на праведността развива своето учение и апостол Павел: „ ... ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона (Гал. 2:16); защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него (Бога) нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът (Рим. 3:20); а платката, що дава грехът, е смърт (Рим. 6:23); но както юдеи, тъй и елини, всички са под грях (Рим. 3:9). И така, спасението и оправданието се приемат чрез вярата в Христа, а не представляват награда за делата(1).
-----------------------------------------------
(1)Истинската вяра не може да не се прояви в добродетелта (Яков 2:20-26), поради това са нужни и дела, потвърждаващи вярата. Но важни са не толкова делата сами по себе си, колкото мотивите, по силата на които те се извършват.”
Цитатът е от „Курс от лекции по Догматическо Богословие” от Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп стр. 126 на изданието на Зограф.
Колкото и да ти звучи по Протестантски, но това си е съвременна Православна Догматика, която мисля, че като предшественичката си се учи в Духовните Академии и Семинарии в съвременна Русия. Поне старата Догматика на Алипий и Архимандрит Исаия (Белов) е служила за това. А частта и посветена на Божиите качества, си е направо съкратена версия на Джеймс Пакър и Ейдън Тоузър. Толкова еднакво звучат.
А сега като начало прочети тези две статии, които съм писал преди време, а след това прочети проповедта на Теофан Затворник, която ще поместя в следващия си пост. Четох я за пръв път миналия Вторник. Умрях си от кеф при четенето. И как нЕма да е така, като човекът се оказа рядък единомишленик. Поводът е различен, но и двамата сме писали за сходни неща и то по смисъл съвсем еднакво.
А след като прочетеш и Теофан Затворник ще ти стане ясно, защо на някои неща в Православните не обръщам вече никакво внимание. Това са важните неща за спасението и Вярващите Православни, ако вярват това, то съвсем спокойно и наистина ще се спасят. Неудобният въпрос, който им поставя написаното от мен, е да си помислят по въпроса за „благодатността на Църквата”. Ами, това е закачка, която сега може и да не разбереш, не че не сме писали преди време в Клуба по този въпрос.
И за да не ходиш в Православие, ще имаш още една статия бонус от Теофан Затворник. Ако на теб тези неща ги давам, за да ти представя интересните неща в Православието, то в Клуб Православие, ако все пак ги употребя, ще бъдат част от една Православна Апология, насочена срещу един древен Апокриф, който е добил популярност сред Православните и плаши простодушните с небивалици. И парадоксът е, че самият Теофан го защитава, макар че с тези си статии не оставя никакъв шанс за съществуването му. Как? Ами тъй! Понякога някои неща от Традицията стават труден за преодоляване богословски предразсъдък.
Поздрави
Жабоций
Блатни сентенции: „Правилното спасява, бЪгомислието на страстите погубва!”
|
Re: Малко за православието. [re: 7.7.7]
