Ами в неделя сутринта аз отивам "на църквичка", нарамил детето, подминавам просяците, понеже имам удобни подозрения, че печелят повече от мен, купувам свещи и после Сияна ги пали упорито. Опитвам се да я науча да се прекръсти, но е твърдоглава и не ще. харесва и как пее хора - отиваме да ги видим, горе на балкончето.
После вижда другите деца, дето щъкат из църквата и отива да се гони с тях. Това са децата на моето поколение - бяхме атеисти и нихилисти, но православието ни спаси. За това сега църквата е пълна с нас и плодовете на нашата вяра, които вдигат гюрултия и не слушат като им се говори. Да са живи и здрави! Миг спокойствие. След това Сияна идва и ме дърпа по средата на пътеката, за да вижда какво прави свещеника и отказва да се махне и при малкия, и при големия вход. Дърпам я и заплашва да се разплаче. Минава един свещеник в цивилни дрехи и детето пита, не без основание "къде му е роклята?"
Почват уговорки "ще вземе ли хапче или не" - хапче-то е причастието. Обикновено е съгласна до две минути преди самото причастие, когато се отказва и опашката от деца и бебета не и действа мотивиращо. Не я насилвам, за да изгради положително отношение към причастяването, но от вътре ми е криво. За това пък много иска да вземе "хлиебчи", което е нафората. Вземаме.

После литургията свършва и отиваме на разходка в морската или в съседната църква, където има голям двор, люлки и пързалка. Пием сокчета или чай. Общо взето може и да не си никак вярващ, за да ти хареса ходенето на църква тук, при нас. Ако пък си вярващ - направо си е супер.