„Обаче у повечето у нас дреме по едно кетманче или айхманче и това прави моралните избори доста трудни. Това не е тайна не само за психолозите, но и за християнските автори. В този смисъл и "Поробеният разум" на Милош, и експериментът на Милграм, и оправданието на Айхман пред съда ("изпълнявах заповеди") са отлични предупреждения за нас, неосъзнатите айхманчета, били те вярващи или невярващи.“


Има нещо нередно,ми се струва тука.Нека правим разлика между вярващ и невярващ.Може и двамата да вземат правилно решение.,(то няма кой знае какъв голям избор ) и да направят добър избор и с това да угодят на Бог.Кой заради съвеста си,кой интуитивно,кой заради морални ценности и убеждения и т.н..Но нито невярващия е вярващ нито обратното.Това ,че невярващия е извършил добро, като е взел правилно решение,не значи непременно ,че служи на Бога.Пък и едва ли,на някой му харесва да го определят като вярващ ,само защото е спасил човешки живот.Всъщност начина на живот,и количеството добро,(характер и дела като цяло)трябва да направи разграничение между един и друг.Но най вече,послушанието към определни правила и норми ,които да характеризират самия живот с определни качества. Един вид; в характера на човек трябва да се изградят качества като смирение,търпение,вяра,любов и т н. А те ще се изградят,когато човек спазва определни правила ; постоянства в молитва, ходи на църковна служба,чете библията,общуване с хора с общи интереси и тн...
Благодарения на тия неща, човек трябва да израства духовно,като изгради горните качества и после да почне да ги прилага в работата,семейство и т н..; в света като цяло.Хората казват...“Това което правиш се превръща във теб“



Обаче един вече духовно зрял човек ,би трябвало първо да направи разграничение,между Божията воля и светската такава и собствените си интереси. За да вземе конкретно решение и да се подчини на едно или друго.,(собствените интереси съвпадат или с едното или с другото,в конkретния случай почти винаги с Бога,при духовно зрелия)А много пъти Божията воля не е ясна (за духовно спящите)и не може да направи ясно разграничение. И ако е искрено търсещ Бога ( макар и да притежава качества,като страхлив,мързелив,горделив..и т.н..човечшки недостатаци) той би се затруднил в избора,а ако е небрежен,(горделив,страхлив,мързелив и т.н..) избора му ще е малко по улеснен.Още повече когато взмем предвид думите на Павел,да се покоряваме на всяка власт,защото няма власт,която да не е от Бога.


Ако ще говорим за правилно вярващите,духовно зрелите(светци,апостоли и т. н.)...ти каза ясно,че при тях дилемата е по лесно решимата.Но и те не са били безгрешни нека не забравяме,че и те са се водили от недостатаци си. Но като цяло виждат нещата малко поясно ,във всеки един момент,кое как трябва да стане,според Божията воля.

Тук е тънкия момент обаче е друг...Библията ни показва различни случки..Павел ни казва да се покоряваме на всяка власт.,защото няма власт,която да не е от Бога. Исус казва на Пилат,че ако не му беше дадена власт отгоре,нищо не можеше да му направи.Но Исус ясно разграничава ; Цезаревото на Цезар ... Божието на Бог. Своето никога не е търсил.,по скоро неговото е станало Божие.Но спазва и двете. ,покорява се на светската власт,но слага Бог на първо място...

Тънкия момент е; кога точно възниква това противоречие,между вътрешното убеждение и убеждението за това ,че тази власт която е поставена от Бога, (и на която човек се покорява )в един момент не върши Божието.И така влиза в противоречие с правилното служение, и човек е изправен пред избор; дали да се противопостави или не.И ако да,до колко



Ако и вярващия и невярващия са неосъзнати, са в подобно положние.(както твърдиш и ти ,че няма разлика между тях)Единствено ще гледа да угодят или на себе си или на властта.



Един невярващ или объркано вярващ е нужно да прави единствено разграничение,между себе си и това което иска властта от него. И би могъл да изъпълни Божието,интуитивно,или случайно, или ако е изградил,някакви морални ценности, но базирани на човешките закони, но тези ценности при невярващия биха защитили и прославили него самия, докато при вярващия - Бог. Макар и неосъзнато и двамата да са постъпили вярно.

И дори и тогава,ако попадне в подобно дилема, има шанса да се откаже от себе си и пренебрегне ценостите ,без това да му попречи на съвестта и на начина му на живот.Докато за един вярващ и духовно зрял,не само трябва да се откаже от себе си,но и това което е приел като най ценно, съвършенно, и т,н..най най.....и това което е приел като краен авторитет и власт и проектирал изън себе си.Да се откаже от надеждата,вярата,любовтта и т.н..качества който го крепят и правят човечен.

Ако един човек,няма изградени убеждения и морални ценности(каквито един вярващ се предполага,че трябва да има),той може спокойно да се довери на авторитетите, без това да влиза в противоречие, със съвестта му и човещината му.


Казвам това,защото е възможно един християнин с неправилно разбиране и убеждение, никога да не влезе в противоречие със авторитетите или властта. Или да изпълни тяхната воля; въпреки, че не е Богоугодно,като изпълнява заповедта на Павел.А може и да се възпротиви ,но да не е Богоугодно

За всеки случай ,ако е убеден, че трябва да се възпротиви, нека го направи с граници, като търси Божието във всеки момент., а не да застана против самата,(властта) ,чрез революции,бунтове и т.н..,а единствено да не се подчинини на нейната изпълнителната функция,чрез себе си.,Като не се съгласява ,но оставя всичко в ръцете на Бог и вътрешното си убеждение,във всеки момент,и не взема крайни решния пред създалата се ситуация...!!

" смятам всичко за измет, само Христос да придобия "

Редактирано от lampion на 30.08.11 23:45.