Християнството си има напълно валиден и безкомпромисен отговор, който обаче е по силите на малцина: подчиняваш се на авторитета - дотам, докъдето той не е в противоречие с морала. Ни повече, ни по-малко. А ако трябва да си понесеш последствията за неподчинението - понеси си ги. Разбира се, това е възможно за много малък брой хора, които вероятно можем да смятаме за наистина морални, светци, свободни личности или както там искаме да ги наречем.

Обаче у повечето у нас дреме по едно кетманче или айхманче и това прави моралните избори доста трудни. Това не е тайна не само за психолозите, но и за християнските автори. В този смисъл и "Поробеният разум" на Милош, и експериментът на Милграм, и оправданието на Айхман пред съда ("изпълнявах заповеди") са отлични предупреждения за нас, неосъзнатите айхманчета, били те вярващи или невярващи.

Разбира се, "клин клина избива". За да можем да се противопоставим на авторитета, когато той стои против морала, трябва да имаме в съзнанието си друг авторитет, който да смятаме за по-значим. Религията предлага тази възможност. Затова е казано, че най-големият страх трябва да е от Бога. Но тук идва тънкият момент с религиозния авторитет, който в ръцете на немити личности също може да бъде изкривен против морала и тогава вярващият пак може да се окаже с извити ръце. Какъв си ти, ако се противопоставиш не просто на авторитет, а на религиозен авторитет в името на морала? Еретик? Горделивец? Или истински вярващ? Може би тук трябва да залегне схващането, че нито светският, нито дори религиозният авторитет не могат да стоят над най-простите и недвусмислени морални предписания. И човек да е готов просто да пукне за тях, ако трябва. Това обаче става много, много рядко...

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите