От постинга ти става ясно, че си свръхчувствителен за всичко действително неприемливо и ретроградно в исляма и абсолютно сляп за всичко ценно и достойно за уважение в него.

Но за това, което ти засега си очевидно сляп, един западноевропеец от ранга на Гьоте е бил, за разлика от теб, особено привлечен.

Ти пишеш:

Впрочем, убеден съм, че Мохамед не е бил Божи пророк, а мошеник, че в Мека има не светиня, свързана с Авраам и Авраамовия син Исмаил, а обикновено езическо капище, че воят на мюезина е отвратителен, както и че Коранът е глупава и зле съставена книга. Смятам, че ислямът е просташка, лъжовна и грозна религия, подходяща само за глупаци.

Един такъв "глупак" е бил именно великият немски поет и мислител Йохан Волфганг Гьоте.

Гьоте възприема човека като изцяло подчинен на Божествената Воля, на волята на единния Творец, създал този свят. Именно в това неделимо подчинение писателят намира смисъла на човешкото съществуване, наричайки въпросното чувство на покорност и подчинение на Бога Ислям.

Поетът нееднократно изказва мисълта, че в този смисъл той самият е мюсюлманин. Ето какво пише в едно от стихотворенията от "Западно-източен Диван":

Не е ли пошло да възпяваш

съжденията си за туй или онуй!

Ако Ислямът е поклон пред Бога,

то в него всички дишаме и мрем.


През есента на 1813 г., малко преди Гьоте да пристъпи към работата си над "Западно-източен Диван", един немски войник му донася от Испания стар арабски ръкопис, съдържащ последната 114-а сура "Ан-Нас" от Корана.

По-късно Гьоте преписва тази сура под ръководството на йенските си учители, опитвайки се с тяхна помощ да постигне смисъла й. Писателят винаги е считал това събитие за особен божествен знак.

Гьоте вярвал, че Аллах говори с хората чрез пророците. През 1819 г. в писмо до Блументал, позовавайки се на четвъртата сура "Ибрахим", той потвърждава убеждението си в истинността на пророческата мисия на Мохамед.

"Истина е, сам Бог ни говори в Корана:

"Отправяхме Ние като посланици само онези, които говореха на езика на своя народ, за да могат да разяснят на хората смисъла на Писанието".

Няколко години преди това - в "Бележки и очерци за "Западно-източен Диван", Гьоте разсъждава за разликата между пророка и поета и потвърждава праведността на пророческата мисия на Мохамед:

"Той не е поет, а Пророк, и неговият Коран е божествен закон, а не книга, написана от човек за развлечение или с общообразователна цел".

В стихотворението си "Магомет" Гьоте въплъщава разбирането си за смисъла на пророческата мисия в метафора, сравнявайки Пророка с ручей, който расте, поемайки огромна духовна сила, разширявайки се, разгръщайки се и величествено вливайки се в океана - символ на Божествената мощ.

Религиозният гений на пророка повлича след себе си други хора - малки ручейчета.

В архивите на Гьоте и Шилер във Ваймар са се запазили ръкописи от създателя на "Дивана", които свидетелстват за напрегнато изучаване на Корана. през 1771-1772 г. Шилер и жена му потвърждават, че Гьоте задълбочено е изучавал немския превод на Корана, дело на И. Хамер (писмо на Шилер до Кнебел от 22.02.1815 г.).

Гьоте бил очарован от красотата и величавия език на свещената книга, от нейния дълбок религиозен и философски смисъл. Той отделял особено внимание на идеята за света като творение Божие.

Това личи и от първите направени от поета преводи на отделни аяти от Свещения Коран на немски език. Гьоте избира аятите, които учат, че природата и природните явления са знаци на божествения закон, че в многообразието на природните явления е отразено единството на Всемогъщия Бог. Гьоте пише, че ние сме длъжни да съзрем величието на Бога в малкото и цитира в качеството й на пример притчата за комара.

Великият немски класик непрестанно усеща недостатъците и непълнотата на латинските, английските, немските и френските преводи на Корана и неуморно търси нови преводи. Старателно чете учебници по арабски език, пътеводители, стихове, оригинални арабски ръкописи.

Боя се, че ако ти не си в състояние да схванеш великото, ценното и вечното в исляма, то причината за това едва ли е в самия него, а по-скоро в твоята духовна предубеденост и незрялост.

Ти с пълно основание би сметнал за напълно неприемливо да се съди за достойнството и величието на християнството по недостатъците на неговите многобройни недостойни светски и духовни последователи от различни деноминации. Но от друга страна с лекота зачеркваш една велика религиозна традиция, служеща и днес за духовна опора и компас на над 1,6 милиарда души, от които само 18% живеят в арабски страни.

С какво например този германски мюсюлманин и проповедник е по-лош от повечето наши православни попове:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aлekc на 01.08.11 03:41.