Наистина, дългичък е постингът ти, но го прочетох целия и то с нарастващ интерес, който предполагам следва нарастващото вдъхновение, с който си го писала.

Лично аз, когато търся информация за нещо, избягвам художествените преразкази за него, но може би по този начин се лишавам от допълнителна мотивация (вкл. удоволствие) да го проучвам; защото за да продължиш да се ровиш в нещо само по себе си суховато и неутрално, трябва мисловното ти пътешествие да е регулярно прекъсвано от някакви дъхави, цветни, весели, пикантни интерлюдии, вкл. лични авторови впечатления, възторзи, емоции.

Но за инфантилността не съм напълно съгласен с теб; защото вкусът (а вкусът винаги е интенция към нещо, което в крайна сметка да достави удоволствие!) се възпитава. Опосредстващите и отлагащи моменти могат да увеличат удоволствието или най-малкото да го направят по-трайно.

Възрастните често са по-нещастни от децата, но възрастните имат потенциала да бъдат много по-щастливи от децата, защото притежават много повече средства и умения за взаимодействие с околния свят. Включително сетивно и чувствено взаимодействие.

Същото е и с въображението. Само възрастният човек може да има истичнски свободно, мащабно и конструктивно въображение. Така че аз предпочитам да заменям "инфантилност" с "игровост" или "игрова непрактичност и незаинтересованост". Затова казах, че не съм напълно съгласен с теб, само частично - защото вероятно имаме едно и също предвид, но го изразяваме с различни думи.

«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»