|
Веселяк в ранни зори!
И аз съм на мнение, че трябва и да кефят. Пак ще стане дълго....
Веднага се сещам за два примера, които съчетават кеф, не-кеф и полза, като илюстрират индивидуалността на възприятията.
Преди няколко години се снабдих с елегантната тухла "Цивилизациите" от
Фелипе Фернандес-Арместо. Съсвсем в целта на тема, която разработвах в главата си. Как цивилизацията се обуславя от климата и различни предпоставки, възниквайки на привидно невъзможни места.
Критиката от издателството:
Блaгoдapeниe нa живoпиcния cи cтил, щeдpo paзнooбpaзявaн c aнeкдoти и любoпитни cлучки c иcтopичecки личнocти, Фepнaндec-Apмecтo вдъхвa нoв живoт нa фaктитe. Тoй ни пoднacя eднa чeтивнa, изпълнeнa c пpoтивopeчия и cпopeщa cъc caмaтa ceбe cи книгa, кoятo пocтaвя пoд cъмнeниe нe eднo утвъpдeнo в нaукaтa глeдищe.
Фeлипe Фepнaндec-Apмecтo пoлaгa cвeтoвнaтa иcтopия в кoнтeкcтa нa paзлични гeoгpaфcки cpeди. Hoвият пoдхoд гo oтвeждa дo peдицa нeoчaквaни и пoлeзни cъпocтaвки - мeжду мopcкитe цивилизaции нa вeнeциaнци и пoлинeзийци; мeжду плaнинcкитe култуpи нa Тибeт и Пaпуa-Hoвa Гвинeя; мeжду нaчинa нa живoт нa aнгличaни и иpoкeзи. Пpeocмиcлeнo e знaчeниeтo нa oбщecтвaтa oт apктичecкитe oблacти,
тpoпичecкитe гopи и пуcтинитe, кoитo ca пoлoжeни дo Мecoпoтaмия, Eгипeт и Китaй, тpaдициoннo cчитaни зa люлки нa цивилизaциятa.
Моята лична критика тук:
Полезно четиво за заитересованите и написано (или най-вероятно преведено) на ужасен език. Измъчих се заради самото съдържание, често прехвърлях, някои глави оставих за "после" и така и не дочетох. Тема, която ме кефи, но поднесена крайно незадоволително в изказа, до там, че направи книгата едва ли не невъзможна за прочит.
Миналата година обаче ми потрябва пътепис за Рим, който да е извън стандратните рамки. Не исках да е нещо от рафтовете за туристи, а "по-така". От една страна да предоставя историческа и археологическа информация, от друга да дава точни указания кое, къде и как може да бъде видяно. Търсенето отведе до руските сайтове и поръчахме една книга написана от двама симпатяги, англичани пристрастени към Рим.
Пристига пратка с чудесно издание с твърди корици прочитът, на което се оказа мехлем за душата. Признавам, че не съм попадала на нищо подобно в съвременния пътеписен жанр! Книгата съчетава личен опит и съвети, предложения за тематични маршрути, увлекателни исторически описания с подробни чертежи на обектите и дори "хватки" как, кога и защо да се придвижваш в Рим. Подобна компилация от информация, почти романистика и в същото време документалистика, с отлична графична и описателна притурка е истинска находка за ценителите. А практическите съвети (много от тях оборващи стандартните от пътеводителите), честни и против всякаква комерсиална реклама, редовно ме спасяваха, докато бродех из Вечния град и слава Богу, че ги последвах! Изкефи ме до там, че е сред четивата, които с удоволствие ще препрочитам при нужда или дори само и само, за да се "върна" за малко в Рим когато ме съсипва носталгията.
Направих този паралел, за да покажа как "кефенето" от чисто образователната полза се определи от авторските похвати в две интересуващи ме теми. В същото време ако темите не ме интересуваха, каквито и препоръчани (често подвеждащи в оценката) похвати да ползваха авторите, нямаше да си купя книгите им.
Книгата трябва "да дава". Но не само в някое отношение, а комплексно. Това включва всичко, което искаме да получим от нея в даден момент, но то се обуслява от индивидуалните настроения, тематични вкусове и стил на прочита. За това критиките ни за произведенията няма да съвпаднат, а да иронизираме предпочитанията си е донякъде неуместно.
Стивън Кинг, например, може да е отличен в словореда, но темите, за които пише са извън полезрението на интересите ми. В никакъв случай няма да започна да чета един автор, колкото и виртуозен да е той ако историите, които разказва не ми дават духовна полза. Също така захвърлям автори, които са подхванали тема, която би била от интерес за мен, но не са се справили с писането. Не искам да ме критикуват за избора ми и се въздържам от критики за избора на другите, дори и по някога да не го разбирам. Препоръчвам книги, но с условието, че ако не се харесат ще е поради разминаване във възприятията и интересите.
Признавам, че изпадам във възторг, когато попадна на творба, от която изпитвам нещо като тинейджърско опиянение. Колкото повече минават годините, толкова по-трудно се изживява подобно усещане и толкова по-ценно става то. Ако навремето приемах удоволствието от добрата книга като зрялостна стъпка и вярвах, че добрият привкус, който ми оставя е признак за помъдряване, че ме прави част от света на възрастните, то сега разбирам, че е било нещо друго. Тръпка, сравнима само с детския ентусиазъм на пионер, покорил оградата на съседите, колкото и незначителен за някого подвиг да е това. А за помъдряването вече си мисля, че такова животно няма, поне в рамките на един човешки живот. Всеки си остава инфантилен в едно или друго отношение, ако ще да е изчел цялата култова литература на света.
Редактирано от *abi* на 27.06.11 09:13.
|
Re: Мрачна работа [re: Absinthe Ducrosfils]
(eLgreco)
