Общи приказки; диалекти, социолекти, идеолекти и каквито се сетиш още ...лекти по най-разнообразен, оригинален, творчески и какъвто се сетиш още начин употребяват и всички останали изброени по-горе автори, но доста по-добре. С композицията, сюжета, фабулата, монолозите, диалозите, епитетите, речевите фигури и пр. - същата работа. Може да упражняваме гимназистки защити на любим автор до второто пришествие, което няма да ги направят по-малко субективни.

-----------------------------------------------

Добавка: сега последвах препоръката ти за "Улица Консервна", която съм чувал многократно, но не съм чел; намерих я в сайта "Читанка" и прочетох първата глава; действително обещаващо начало, много ми хареса. Но в никакъв случай не мога да си изкривя душата и да кажа, че е нещо кой знае какво в сравнение с повечето останали американски автори, които съм чел.

А Фокнър, както споменах по-горе, е колосът на америк. лит. от 20 век, включително и в това, перфектно да възпроизвежда различните локални и индивидуални гОвори и най-дребните и наглед незначителни предметни детайли и да съгласува реалистично всички подробности и разноговори в една цялостна епична картина за живота в имагинерния южняшки окръг Йокнапатофа. И то без да прекъсва повествованието за да се обърне дирекно към читателя с досадни морализаторски обобщения, като че ли последният е тъп и не може да си ги направи сам въз основа на романовото действие.

Всъщност, сравняването на Стайнбек с Фокнър е само по себе си естетическо светотатство, за което се извинявам на хората с добър вкус, че изобщо прибягнах до такова. Това е все едно да сравня Ерих Мария Ремарк с Томас Ман. Първият от двете двойки става и за домакинско четиво, вторият не.

«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»

Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 26.06.11 21:29.