Няма да споря с теб що за учение е апокатастисът. За мен например е аморално Бог да прави от едни грешници светци, а други да захвърля навеки като непотребен боклук.

На мен ми достатъчно, че самият Иисус по доста категоричен начин ни призовава да не се гордеем със своите качества и добродетели и да високомерно да осъждаме и поучаваме грешниците.

И не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму.

Ако някой се гордее, че е християнин или по-конкретно православен, той дълбоко се заблуждава, че това е негова лична заслига и че то има в очите на Бога някаква особена ценност.

Не е никак случайно, че св. Иван Рилски нарича себе си "смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята". Защото това е самата истина.На него му е било напълно ясно, че единствената му лична заслуга е, че се е доверил изцяло на Бога и е последвал с пълно упование неговия зов.

Когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята - постеля и тревите храна.

Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди.

И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде?

Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.


Иисус проповядва доста недвусмислено апокатастиса на доста места в Евангелието, но най-ясно и категорично го прави в гл. 15 на ЛУКА:

1. Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.
2. А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.
3. Но Иисус им каза тая притча:
4. кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?
5. А като я намери, вдига я на раменете си радостен;
6. и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.
7. Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8. Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери?
9. А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.
10. Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.
11. И още каза: един човек имаше двама сина;
12. и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
13. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
14. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
15. и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
16. и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
17. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
18. Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
19. и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
20. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
21. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
23. па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
24. защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
25. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26. и като повика едного от слугите, попита: що е това?
27. Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
29. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30. а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
31. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
32. а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Така, че внимавай да не се възгордееш като големия праведен син от притчата!

Светият Дух учи душата на неизказана любов към народа и жалост към всички заблудени. Господ е пожалил заблудените и е изпратил Своя Единороден Син да ги спаси; и Светият Дух учи на същата жалост към заблудените, които отиват в ада. А който не е придобил Светия Дух, не иска да се моли за враговете.

Преподобният Паисий Велики се молел за своя ученик, който се отрекъл от Христа, и тогава му се явил Господ и казал: "Паисие, за кого се молиш, нали той се отрече от Мене?" Но Преподобният продължил да жали своя ученик и тогава Господ му рекъл: "Паисие, ти се уподоби на Мен в любовта". Така се придобива мир, и няма друг път освен този. Ако някой много се моли и пости, но няма любов към враговете си, не може да има душевен мир. И аз не бих могъл да говоря за това, ако Светият Дух не ме беше научил на любов.

Свети Силуан Атонски

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.