Виждам, че тук имаме доста сериозни различия.

Аз вярвам, че всеки човек е създаден "по образ и подобие Божие" и е еднакво скъп и нужен на Бога.

( Оставам на Рокси са преведе това, което пиша на приемлив за нея понятиен език.)

Аз вярвам също, че никой не е в състояние нито да се роди сам, нито да се "спаси" сам. Единствено Бог "решава" кой, кога и как да се "спаси".

А същността на "спасението" се състои в пълното обръщане на сърцето и ума към Бога, в резултат не на човешки напъни от какъвто и да е род, а единствено на Неговата милост.

Що се касае до шокиращият въпрос защо Бог е безкрайно милостив към едни хора и привидно абсолютно безмилостен към други, то аз, подобно на някои видни православни светци и богослови, твърдо вярвам в апокатастиса (т.е. в това, че едва в края на времето цялото Творение ще засия в пълния си блясък и съвършена красота).

Поради това за мен такъв въпрос не стои. Всеки ще се "спаси" окончателно тогава, когато му дойде времето.

А да се "спаси" човек може във всеки момент стига да има смелостта да довери изцяло себе си, съдбата си и "спасението" си в ръцете на Бога.

Или както препоръчва един мъдрец: като се качиш във влака, не е нужно повече да носиш куфарите си: остави ги на пода - влакът ще носи и тях...

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

Редактирано от Aлekc на 21.04.11 15:25.