Като изключим поздрава, всичко друго беше ненужна и до болка предъвквана бежова прежда, др@ги.

Мартениците са като поканите за частно парти - не е важен поводът, а това на кой познат даваш и на кой не даваш, кой познат ти дава и кой не ти дава. И най-важното: кой познат, на който си дал, не ти дава, и кой познат, на който не си дал, ти дава.

Тази процедура онагледява, макар в един импровизиран и огрубен мащаб, гъстотата и разположението на познанствените връзки, валенцията, насоката, симетрията и асиметрията на тези връзки.

Даряването на мартеници в наши условия е възможно най-евтиният, непринуден и лесен за изпълнение начин за изготвянето на една така необходима за повечето хора социална справка, или, ако ползваме терминологията на Джейкъб Морено, социограма. Затова около първи март етническите българи се суетят да разменят с широкия си кръг познати тези нискобюджетни късове доброжелателство, или иначе казано, билетчета за панаира по стихийна социометрия.

Споменавам тези неща, защото ми втръсна да слушам и чета по медиите заучените и препарирани изказвания на някакви отдавна прецъфтели етнографи, етнолози и фолклористи по темата за мартениците. Всички говорят за това, какви са най-разпространените легенди за възникването на обичая, какво символизират тези преплетени конци, какви са били дизайнерските им разновидности по райони, какви са били процедурите по приготовление и поднасяне и пр. На туй отгоре тия "специалисти" ме открехнаха на това, какви са непосредствените релаксационни и лечебни свойства на червено-белите късчета.

И това от коскоджамите етнографи, етнолози и фолклористи!

А какви са реалните им социални функции, тоест, в термините на Робърт Мъртън, какви са латентните им функции, никой не чух да споменава.

Няма значение дали аз или някой друг индивид харесваме или не харесваме този обичай, няма значение дали го мислим за смислен или безсмилен, за полезен, вреден или безвреден, дали участваме или не участваме в практикуването му, дали го харесваме, презираме, или ни е безразличен.

Въпросът е в друго, а именно: Защо, по дяволите, всяка следваща година около първи март провинциалистите ще ми запушват със сергийките си все повече и повече тротоарите, по които дори и по време на най-обилния снеговалеж не съм се предвижвал толкова трудно?!

(ей това последното пък беше моята латентна мотивация за цялата дотук тирада, подобно на онези, дето все братята цигани са им виновни...)