"Западните учени с рационалистично направление оспорват църковно-традиционното разбиране, че под Раб Господен (евед яхве) трябва да се разбира Месия. Мнозина юдейски учени като Ibn Ezra, Raschi, Kimchi и др., а също и християнските богослови Hitzig, Reuss, Giesebrech, Budde, Marti и др. са на мнение, че под Раб Господен прор.Исаия разбирал израилския народ. Наистина, има известни моменти от историческата съдба на тоя народ, които ни напомнят за страдащия Месия. Ала това е много слабо основание, за да можем да се противопоставим на традиционния възглед. Едно по-внимателно разглеждане на описанието, което ни дава Исаия за Раба Господен в 42:1 и нат.; 49:1 и нат.; 50:3; 52:13-53гл., ще ни убеди, че тук не се говори за някакво колективно общество, а за единична личност. Освен това, не може да се каже, че тоя народ е безгрешен и страда невинно. Напротив, на много места пророкът изтъква, че Израил ще претърпи големи страдания заради своите грехове, той ще бъде откаран в плен и пр., защото е "племе от злодейци", "ръцете му са с кръв пълни" и пр. Тогава когато за Раба Господен се казва, че "Той не бе сторил грях и в устата му нямаше лъжа" (53:9) и че за престъпленията на народа претърпял смърт (53:8). Така че тук не може да се подразбира благочестивия Израил като отделно общество или част от народа, както приемат Colnn, Thentus, Knoblauch и др., тъй като целият народ, според Исаия, се нуждае от просвещение, опрощаване на греховете и спасение. Заради неговите грехове и беззакония Той бе изпоранен и мъчен (53:5; срав. 65:5 и нат.). За оправдание на тоя народ Той ще страда и умре.

Също така неоснователно е твърдението на Gesenius, De Wette, Winer и др., че под Раб Господен трябва да се разбира пророческото съсловие. Действително, често пъти пророците са бивали преследвани и страдали като невинни жертви при изпълнение на своята служба, но всички качества и достойнства, които се приписват на Раба Господен, не са свойствени на пророците. Особено казаното в 53 гл. далеч надминава пророческото достойнство, и всички подробности тук отговарят, както видяхме, на земния живот на Спасителя и Неговото божествено достойнство. Освен това, описанието на Раба Господен е твърде индивидуално и не отговаря за една колегия, каквато са били пророците. По тия съображения някои като Ewald, Saadja, Gaon, Bunsen и др. приемат вместо пророческото съсловие отделни пророци от най-видните, напр. Исаия или Иеремия. Но такова мнение е още по-неприемливо, понеже изложеното от Ис. в 42 гл. и нататък ясно говори, че на Раба Господен се възлага в бъдеще велика мисия, която далеч надминава пророческото достойнство и много неща не биха могли да се обяснят, ако тук се подразбира някой от пророците, особено Рабът Господен като помирителна и изкупителна жертва.

Тия разсъждения в още по-голяма степен могат да се използват срещу мнението, че тук трябва да се подразбира някой благочестив анонимен законоучител от времето след плена, който имал подобна съдба. Bertholet, който изхожда от 53:1-11, заключава, че тук се касае за мъченическата смърт на Елиазар, според 2 Макав.6:18 и нат. Но тук имаме само частично подобие и то много слабо. E. Sellin пък уподобява Раба Господен на някого от Давидовия род през време на вавилонския плен. Отначало тоя автор се спира на Зоровавеля, обаче историята и духовната дейност на последния, доколкото тя ни е известна, има много малко общи черти с описания от Исаия образ. Подобно мнение изказва и R. Kittel, който допуща, че това е някой водач от юдейската община през време на плена или после него и то от Давидовия род.

От всички тия предположения и хипотези, взети по отделно, нито една не е задоволителна. Всяка една от тях ни дава по един верен момент, обаче много неща остават неразяснени и несъгласувани, защото Рабът Господен се явява, според описанието на Исаия, като посредник за спасението на Израиля и на цялото човечество и основател на Божието царство върху цялата земя.

Описаният Раб Господен не е само една идея, не е само образ на страдащ и спасяващ, какъвто трябва да бъде, но такъв, какъвто Той е бил. След като тоя образ, даден ни от пророка, се осъществил в лицето на Иисуса Христа, сега ние много по-лесно можем да го разпознаем, отколкото в ветхозаветто, в дохристиянско време. И всички основания говорят в полза на църковно-традиционния възглед, а именно, че този Раб е дошлият Иисус Христос, Който ни е нарисуван от пророка в двойствена светлина. Затова и много уместно нашият пророк е наречен (от Franz Delitsch) "реформатор на идеята за МЕсия" Той е разширил и доразяснил идеята за Месия, като е застъпил двата основни момента от Неговата същност: наред с изпълнения със сила и владичество цар от Давидовия род стои невинният страдащ Раб. Но в тая антитеза няма противоречие, колкото и рязко да се различават двата образа. Те се само взаимно допълват и ни дават истинския образ на Месия, къй както ни се описва от евангелистите в лицето на "Иисуса, сина Йосифов от Назарет, за Когото писа Моисей в закона и говориха пророците" (Йн.1:45). (Марковски, Иван. Пророк Исаия - личност, идеи и пророчества. ГСУБФ, т.22, 1943-1944г.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите