|
... .
Ти от скромност не ми го линкна и затова съм го пропуснал, прочитайки само встъпителния ти. Сега се запознах и с този и наистина има резон в подобна интерпретация.
2. "със силните плячка (корист) ще дели"
... ако приемем тезата ми, че делът е Юда- Ерусалим, то великите и силните са останалите дялове от Израел, между които се дели по равно корист.
Възможно е да става дума за останалите израелеви племена, но е възможно и, както продължавам да считам, да става дума за дял между най-великите израилеви водачи в свещените летописи на народа. В кн. "Премъдрост на Исус, син Сирахов" (гл. 49) Зоровавел и Исус Иоседеков са възпяти по следния начин:
13. Как да възвеличим Зоровавеля? И той е като пръстен на дясна ръка;
14. също Иисус, син Иоседеков: те в своите дни построиха дом и възстановиха светия храм Господу, предназначен за вечна слава.
Поддържаният от теб вариант - за дяловете като дялове на израилевите племена - е по-всеобхватен и включва есхатологическото обещание за възстановяването на целия Израел (а не само на Юда), така че в перспективата на картината в следващата глава на Исая - 54-та - звучи съвсем правдоподобно, особено ако се придържаме към едно надличностно тълкуване на "Господния Служител" като означаващ провинция Юда, извоювалата си по времето на Дарий сравнителна автономия и привилигии в рамките на персийската империя.
Ако отвъд обсъждането на "дял" се продължи с допускането на споменатия по-горе Джон Уотс, че "Господния Служител" от Ис. 53 е Зоровавел и се проследят съответните отпратки към кн. Ездра, нещата биха стояли горе-долу така:
Зоровавел е тъкмо водачът на освободените от вавилонски плен юдеи (и вениаминци) и този, който започва възстановяването на Божия дом в Йерусалим, за което се говори в кн. Ездра.
Ис. 53:12
Затова ще му определя дял между великите,
И той ще раздели корист със силните,
Защото изложи душата си на смърт
И към престъпници биде причислен,
И защото взе на себе си греховете на мнозина
И ходатайствува за престъпниците.
На пОчина на Зоровавел и съмишлениците му - по дипломатичен и напълно мирен начин да започнат градежа на храма с изричното разрешение и дори материална помощ от империята - враговете им реагират със следното писмо до персийския цар:
(Ездра 4)
12 Да е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град, и издигат стената като са свързали основите.
13 Да е известно сега на царя, че, ако се съгради тоя град и се издигнат стените, то няма да плащат данък, мито, или пътна повинност, така щото ще повредят дохода на царете.
14 А понеже ние се храним от палата, и е неприлично за нас да гледаме вредата, която ще се нанесе на царя, за това пратихме да известим на царя,
15 за да се издири в книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен, пакостен на царете и на областите, и че още от старо време са дигали въстания всред него, за която вина тоя град е бил опустошен.
16 Известяваме на царя, че, ако тоя град се съгради наново, и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката.
Първоначално персийският цар се съгласява с тези доводи, но наследникът му Дарий, след дипломатическата мисия на Зоровавел, подкрепя каузата на Зоровавел и разрешава на юдеите да доведат до край проекта за възстановяване на храма и служението на техния Бог. Интересното е, че в хода, на преговорите Зоровавел признава, че в миналото юдеите са си заслужили наказанието, но прибавя, че след това са си заслужили и прекратяването му и това е документирано, има указ от цар Кир:
(Ездра 5)
12 Но понеже бащите ни разгневиха Бога на небето, Той ги предаде в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, халдееца, който събори тоя дом и пресели людете във Вавилон.
13 Но в първата година на вавилонския цар Кир, цар Кир издаде указ, за да се построи тоя Божий дом.
(Ср. II Ездра 4)
Това според мен доста добре се покрива с достойнствата, приписани на Господния Служител в Ис. 53, вкл. незаслужено причисляване към престъпници и ходатайстване/застъпничество за престъпнците и/или за набедените за такива.
|