"Плячката е нещо, което се отнема от един в полза на друг. После този който е отнел може да дели ако иска, но не дели с този от когото е отнел. "

Така е!
Но после обаче, когато дойде Някой по-силен, спокойно може да отмъкне плячката на другия и така и Той да се сдобие с плячка. Плячката в случая има правото да реши при кой да остане - при първият плячкосващ ( сатана), или при вторият - Бог. И това е уникално!! Понеже няма друг такъв случай, в който плячката да решава това!!

Ситуацията е следната:

1. С грехопадението ние ставаме плячка на сатана. Той със сигурност не иска да ни дели с никого, той ни иска за себе си. Тогава , когато той ни е взел в плячка, нещата са изглеждали победоносни за сатана и пораженчески за Бог.
2. Да, обаче Бог идва с план за отърваване на пленниците. И по силата на това, че е наш Творец и Баща, Бог Всемогъщ , Той предявява претенции над плячката на сатана.
3. Сатана разбира, че с Божият план за спасение на пленниците, ще се наложи да раздели плячката си с Бог, понеже пленниците ще имат право да избират - дали да останат в плен, или да се освободят от него.

4. "И Той ще раздели корист със силните".

Интересното тука е, че Бог няма да раздели користите СИ. Своите користи!

Не! Казано е, че ще раздели користи!!!

Но не своите, а чуждите!

А това сме ние - корист ( плячка), която сатана заграби чрез измама от Бога още в зората на човечеството!!
Бог ще раздели користите на самият сатана - нас.
Естествено Бог би искал да заграби цялата плячка за сатана, а не да я дели с него. Но както казах вече, плячката има право на избор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите