1 Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господна?

Авторът на първият стих от 53 глава на Исая е сам Бог. Той говори в множествено число, по подобие на стихът в Битие:

Gen 1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие;

За разучаването на тази глава на Исая е много добре човек да разполага с Библия с препратки, има такива и в елекронен вариант. Библията обяснява сама себе си, за това е добре да се потърсят стиховете, които ще изяснят нещата и на други места.

Rom 10:16 Но не всички послушаха благовестието; Защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"?

Още един потвърждаващ стих:

Joh 12:37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него ( Исус);
Joh 12:38 за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?


Известието в същност не е друго, освен Благовестието - добрата вест за спасение на човечеството, чрез жертвата и кръвта на нашият Господ Исус Христос. Според мен, въпросът на Бог е изпълнен с болка и сълзи...понеже са малцина, които приемат божието Благовестите.
Йоан допълва, че въпреки всички чудеса и знамения, човеците упорстваха в неверието си и не приемаха божията вест за спасение и изцеление.

2 Защото израсна пред Него като отрасъл, И като корен от суха земя; Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, Нито красота та да Го желаем.

Тук думата взема Исая. "Израстна пред Него" - това е Бог Отец.
Кой израства като отрасъл и като корен от суха земя?

Това е Исус Христос. Защото:

Jer 23:5 Ето, идат дни, казва Господ ( Бог Отец), Когато ще въздигна на Давида праведен отрасъл, Който като цар ще царува, ще благоденствува, И ще върши правосъдие и правда по земята.

Zec 6:12 и говори му казвайки: Така говори Господ на Силите ( Бог Отец), Който казва: Ето мъжът, чието име е Отрасъл; Той ще израсте от мястото си, И ще построи храма Господен.

Това са пророчества, които сочат към идването на Отрасъла, Божият Син в човешка плът, за да изпълни своята мисия сред човеците.



3 Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.
4 Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен.
5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.
6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си.

Тук Исая продължава да говори, като дава може ди най-яркото и най-силното описание на божествената мисия на Исус Христос. Това е блестящ урок по богопознание! Който иска да разбере какъв е Бог, трябва да разучава точно тези стихове.
Той, нашият Спасител и Бог, Исус Христос е: агне водено на клане! Той е натоварен с немислимият товар на нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония, но Неговите рани донесаха нашето изцеление. Без тази жертва човечеството би било загубено. Колко може да се размишлява за Създателят, Могъщият, Алфата и Омегата...който стана човек на скърби и навикнал на печал заради нас...


8 Чрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от Неговия род разсъждаваше, Че биде отсечен отсред земята на живите Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?

"Моите люде", може да го каже само Бог. Ние сме Неговите люде, Неговите деца. Ударът трябваше да падне върху всички нас, понеже:

Ecc 7:20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

Rom 3:23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.

Rom 6:23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божията дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

Христос обаче пое нашето наказание и умря с нашата смърт. Заплата на греха я получи Той, вместо нас.

9 И определиха гроба Му между злодеите, Но по смъртта Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.

10 Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.


Господ ( Бог Отец) благоволи в страданието на Своят Син Исус Христос. Те двамата са изработили планът за спасение на човечеството, още от вечността. Знаели са за предстоящите страдания на Божият Син и за ужасната смърт на кръста.


11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им.

Той, Христос, ще види плодовете от трудът си и ще се насити. Жертвата Му няма да е напразна. Той очаква своята голяма радост - онези, които са повярвали в Негово Име, издържали са укори и гонения, но пак силни, понеже да основавали живота си на Скалата - Христос.

Heb 12:2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

"Праведният ми служител" - това са думи на Бог Отец, за неговят Син Исус Христос.

Ето същата идея в други стихове:

Isa 42:1 Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите.
Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината


Mat 12:15 Но Исус, като позна това, оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.
И заръча им да го не разгласяват;
за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
“Ето Моят служител, Когото избрах Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.
Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;
Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.
Mat 12:21 И в Неговото име народите ще се надяват”.


И ако обърнем внимание на "моят възлюбен" , то същото намираме и тук:

Mat 17:5 А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.

Последният стих го оставям за утре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите