Виж, честно, нищо не разбираш от православие. Има ги всякакви, прав си. И аз не обичам фанатиците - били те искрени (демек глупави) или лицемерни. Точно колкото и ти не ги обичаш. Но не те са лицето на това вероизповедание. Мога до утре да пиша за свестните автори, авторитети, свещеници и миряни - тези с умерените възгледи, дето не падат от Марс. Но няма смисъл. Ще дам кратък пример - виж мен. Не съм светец, не съм и дявол. Нормален гражданин, православен. Има ни такива и не сме малко. И, впрочем, споделяме общобългарския пиетет към Апостола, както си му е редът. Той самият е бил такъв нормален православен - само дето е бил действително свестен човек, а не мърльо като мен и подобните ми.

Престани да говориш глупости за вероизповеданието ми, обидно ми е. Наистина. Най-вече защото не си идиот.

Впрочем, онази глупост за Левски, която прочетохме в темата, също е обидна и не бива да бъде търпяна.

А авторите на най-глупавите приказки по адрес на Апостола обикновено не са православни. Сектанти са. Защото (извинявам се на инославните в клуба) инославните християни според мен са загубили не само истинската религия, но и изключително важен етнокултурен маркер. Което им позволява да говорят нередни неща за националния ни герой и изобщо да проявяват лош вкус. За щастие, далеч не всички правят такива неща.

Има криво православие, действително. Русофилско, прекалено "свято" и фанатично. То е кривославно, скудоумно, неестествено и антибългарско. За щастие е по-скоро маргинално, макар и да е шумно.

Има инославно християнство. То понякога е умилително и дори вдъхновяващо (особено католицизмът), но обикновено прокарва начин на мислене, нетипичен и невинаги приложим за нашите ширини. Приемам го за екзотика. Смятам, че в него има и неуместни неща - пак от сорта на прекален светец.

Има друговерство. Има и атеизъм. За мен това са още по-големи екзотики, но знам, че често сред друговерците и атеистите се намират хора, които са в пъти по-читави от мен. Всичко има.

Но има и един тип православно християнство, който за мен е единствената истинска вяра, вдъхновена от Бога, без превземки, без претенции, без "ах" и "ох", а битово, полусветско, та дори и силно национално обагрено - колкото и противоречиво да звучи това за някои. Познавам добрите му страни. И ми е писнало да слушам глупости, клишета и мръсотии за тази единствено смислена вяра. Впрочем, това е била вярата и на Климент Охридски, и на Левски. Което обезмисля всеки спор. Без тази вяра днес нямаше да ги има и инославните, и друговерците в България. Над това си струва да се помисли по-задълбочено.

Който ще да вярва както ще - това си е между човека и Бога. Но който нарече моята вяра тъпа, ще бъде напсуван, а на живо - може би и цапардосан, ако ми прекипи келът. Другата буза да ходят да си я обръщат по-светите от мене, особено като опре до самата религия (която, признавам, ми е по-лесно да почитам отколкото да спазвам).

Впрочем, същото се отнася и за Левски. Срамно е да се хули както религията, която поне малко е цивилизовала този див народ, така и една от малкото наистина светли личности в историята ни.

Който говори глупости за православието или за Левски всъщност цапа устата си. Излизащото от човека го осквернява, нали така.

Месер Глишевул, гявол

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите