Темата ти е много хубава и жалко, че никой не пише по нея.
Ами да, така е, учениците и апостолите са най-обикновени хора, поне до деня на Възкресението и на Петдесетница - съмняват се, колебаят се, страхуват се, крият се, когато наближи опасност. Даже на едно място Той казва, че всички ще се разбягат при своите си и ще го сотавят. А в Гетсиманската градина всичките му ученици заспиват от мъка и отчаяние, докато Той се моли сам.
Никой не го подкрепя в молитвата, която е най-тежката, но не защото те не искат, просто явно не могат.
Освен това, в Евангелието на Йоан, малко преди залавянето той се моли за тях и особено за Петър, да не отслабне вярата им. И продължава сам - през Гетсимания, пред Пилат, пред първосвещениците, по Виа Долороза и през Голгота.
Разсъждавайки, просто така е трябвало да стане, да извърви сам пътя, защото никой от учениците и последователите му или почти никой не можел да устои на всичко това, дори и вътрешно много да са искали. Напремер Петър му се кълне, че ще отиде насвсякъде с него, но се отрича само няколко часа по-късно.
Та моите мисли са в тази посока, че така е трябвало за спасението на всички ни. Той, сам да извърви този път.
Много ще се радвам, ако и други се включат по темата, ного е хубава, а не само да се обсъждат някакви си клюкии жълти работи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите