Божията святост се проявява в света като Божествената Светлина, като славата на Божеството, ето защо е възможно сближаването на понятията “свят” и “светлина”. Така, по думите на пророк Исаия, летящите около престола Божий серафими възклицавали: Свет, Свет, Свет е Господ Саваот! Цяла земя е пълна с Неговата слава! (т.е. с Неговата Светлина) (Ис. 6:3). Апостол Иоан пише за Божията святост: Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина (1 Иоан. 1:5).

В Стария Завет светостта на Бога се открива понякога, както напр. във величествените Синайски теофании (Изх. 19:3 – 20), в ужасяващата сила, готова да унищожи всичко нечисто, и в същото време тя се проявява в силата, която подава на Своите избранници външните знаци на освещението (Изх. 34:29). От деня Петдесетница тя се явява в светоносната благодат, съобщаваща истинската (действителната, вътрешно преобразяващата) святост на християните, които получават помазание от Светаго (1 Иоан. 2:20), в които още отсега обитава Светият Дух (1 Кор. 3:16; Еф. 2:22).

Бидейки свят, Бог изисква светост от ония, които желаят да общуват с Него: бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет (Лев. 19:2; 20:26). Вярващите трябва да утвърждават сърцата си да бъдат непорочни в светост пред Бога (1 Сол. 3:13), защото в Царството Небесно не ще влезе нищо нечисто.

За неразкаялите се грешници светостта на Бога ще се открие в Последния ден като поразяващият пламък на Страшния съд (Ис. 10:17; 2 Сол. 1:8).

Бог се именува Светлина според Своята енергия. Някои светии още в този живот са се удостоявали със съзерцаването на Божествената Светлина. Преподобни Симеон Нови Богослов пише: “...Свидетелстваме, че Светлината вече свети в тъмнината – и нощем, и денем, и вътре, и вън; вътре – в нашите сърца, а вън – в ума, като ни осиява незалязващо...(и) оживотворява и прави светлина ония, които озарява. Ние свидетелстваме, че Бог е Светлина, и ония, които са Го приели, като Светлина са Го приели, защото пред Него шества Светлината на славата Му и не е възможно Той да се яви без Светлината; и ония, които не са видели Неговата Светлина, не са видяли и Него, защото Той е Светлина, и които не са получили Светлината, още не са получили благодатта, защото получилите благодатта са получили Светлината на Бога...както каза Светлината, Христос: “Ще се вселя в тях и ще ходя помежду им.”[109]

Съществува определена последователност в живота и възрастването в Божествената Светлина. Преподобни Симеон пише: “А когато ние навлезем в съвършената добродетел, тогава Той вече не идва както преди, без образ и без вид, но идва в някакъв образ, впрочем – в образа на Бог; защото Бог не се явява в някакво очертание или отпечатък, а в образа на (Своята) светлина, която е проста, без-образна, непостижима и неизречена. Повече от това не мога да кажа нищо. Впрочем, Той се явява ясно, разпознава се много добре, вижда се чисто невидим, говори и чува невидимо, и Този, Който е Бог по естество, беседва с ония, които са родени от Него богове по благодат, както беседват двама приятели, лице в лице; обича синовете Си като баща, обичан е безмерно от тях и става за тях някакво дивно видение и страшен глас, за които те не могат да говорят, както подобава, но не могат и да мълчат. Дух Свети става във тях всичко, което чуваме да се говори в Божествените Писания за Царството Небесно, а именно: бисер, синапово семе, квас, вода, огън, хляб, питие на живота, одър, брачен чертог, жених, приятел, брат и отец. И защо трябва да говоря много за неизказуемото? Защото, това, което окото не е виждало, ухото не е чувало и не е влязло в сърцето, може ли да се измери с езика и да се опише в слово? Наистина, не е възможно. Макар ние да сме придобили всичко това и да го имаме вътре в себе си от Бога, Който ни го е дал, не можем нито да го измерим с ума си, нито да го изясним със слово.”[110] В “Химните” си преподобни Симеон говори за моментите, когато е виждал (духовно) Светата Троица, като признава в същото време неизречимостта на тези Откровения. Духовното ликуване на подвижниците в Божествената Светлина – това е предвкусване и началото на онази слава, която в пълнота ще ни бъде дадена в Парусията, в бъдещия век, когато праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си (Мат. 13:43).

[109] Св. Симеон Нови Богослов. Слово 79.

[110] Св. Симеон Нови Богослов. Слово 90.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko_ на 17.12.10 13:13.