Въртим, сучем, и все към едни и същи теми се връщаме.

Божието царство започва от приемането на Исус за Господ. То започва от тук, на земята, където ние се съграждаме като скъпоценни камъни в един духовен Храм, чийто краеъгълен камък е Исус.

Небесното (духовното) царство пак започва от Божието царство, защото Бог е Дух и иде реч за духовни измерения.

Бъдещето е бъдеще само за нас. Исус идва и изравнява за нас миналото, настоящето и бъдещето в едно вечно настояще за спасените. Вечността не е част от времето, нито е безвремие (според мен), а едно "перпетум мобиле" извън време, пространство, смърт, грях, зло. Няма земен аналог и не може да се опише с думи.

Истината е, че никой нищо не знае за бъдещето Божие и Небесно царство, освен че животът ще е вечен, че няма да има зло и смърт. Това стига.