Притчата отваря необятно широко поле за интерпретации. Да приемем ли, че благородникът от притчата е Бог? С други думи казано, отивайки в далечната страна, т.е. Въчеловечавайки се, Бог не е все още никакъв Цар? Царството кога Го получава, след разходката си в далечната страна ли? Ако ползваме тази притча за отговор, излиза, че Царството Небесно трябва да го съзерцаваме през есхатологичната призма и да се надяваме, че то ще е след Второто Пришествие.

Същият евангелист Лука, който ни разказва цитираната от Вас притча, ни разказва и друга една история: "А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е" (Лук. 17:20-21).

Иначе, ако ще си отговаряме само с притчи, то друга една е още по-красноречива - тази за сеятеля и плевелите (Матей 13:3-8; 18-30; 37-43). Според тази притча, Царството не е в бъдещия век, а сега и тук.

С други думи казано, притчите разкриват дуализма на въпросното Царство.