Има една източна притча, която ми напомня ситуацията на лекарите. Сигурно я знаеш, но все пак ще я разкажа.

Някакъв много възвисен монах вървял из гората. Покрай пътя си забелязал бедна, прихлупена колиба. Очевидно хората, живеещи в нея, били на ръба на оцеляването. Пред колибата си играело дете. Монахът видял, че зад детето има змия, която се готви да го ухапе. Първата му реакция била да се впусне и да я убие. Но веднага след първия импулс се замислил: ами каква е волята на бога? А и хората са много бедни, едва ли ще може да оцелее дълго това дете ... сигурно ще умре от глад, или много ще страда, или ще кара другите да страдат ... Ако бог иска детето да умре ... тогава какво да прави той ... И човекът се обърнал с молитва към бог - нещо в смисъл "да бъде волята ти". Змията ухапала детето, то умряло.

След време монахът умрял. Отива на небето, но от там му посочват ада. Той се изненадал:
- Защо господи, винаги съм се стремял да следвам волята ти?
- Ти помниш ли онова дете, което беше ухапано от змията?
- Да, но нали се помолих - "да бъде волята ти". Ако искаше да го спасиш, щеше да го направиш.
- Идиот! Аз теб за какво те пратих там?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите