Здравей Пчеличке,
Ще споделя някои мои мисли, но без стриктна богословска аргументация. Не ми беше до сериозно богословстване през изминалата седмица. А този въпрос си изисква сериозно и времеемко проучване.

Човекът е интегрално същество от дух, душа и тяло.

Човешкият дух е това, което е по образ и подобие Божие.
Тялото е нещо, чрез което човешкият дух усеща и влияе на света, в който въпросното тяло пребивава.
Душата, жизненото дихание, е това, което прави тялото живо, но това е нещо различно от човешкия дух, защото след смъртта на тялото човешкият дух продължава своето съществуване в безтелесен вид.

Душата често служи и за синонимно обозначаване на човека като интегрално живо същество. Затова се получават и объркванията.

Когато Бог всели един човешки дух в сътворено за него тяло, то, за да стане жива душа означава, че Бог вдъхва чрез „жизненото си дихание” живот в това тяло, то става действено за усет и въздействие в света, в който е поставено, и го интегрира с човешкия дух, за когото го е определил.

Образно казано:
Приеми, че човешкият дух е просто човек, а тялото е като автомобил, чрез който човешкият дух усеща и въздейства на света, в който живее.

Човешкият дух сам по себе си не може да мръдне никъде и да направи каквото и да било ако няма инструмент за това, в случая автомобила.

Но автомобилът няма да се подчини на своя собственик човека, ако Баш Майсторът не го е заредил с гориво (жизнено дихание) и не го поддържа в изправно състояние.

„Ще ти вземат душата” означава край на този вид интегрално съществуване на човека, защото отнемането на жизненото дихание от тялото на практика слага край на този вид съществуване. А това, че „духът отива при Господа, който го е дал” означава, че вечната част в човека, неговият дух, който е по образ и подобие Божие, отива при Бога, като да кажем, че е временно поставен за съхранение на едно място, наречено Ад, с два раздела, за праведни и неправедни.

Но понеже човекът, като създание, е с опции за ъпгрейд, то за човека Бог е промислил много повече. За да може човекът да живее живот по Бога, то към сътворения от Бога човешки дух се добавя връзка от нов вид:

До човешкия дух се поставя и Светият Дух!

Връзка, която е не само, за да осигури битийност на създанието, но и да му даде възможност да черпи от Божествената духовна битийност, да се подчинява на законите, на които се подчинява Самият Божий Дух.

Правилно си разбрала, че Бог не може да съди Своя Дух и затова го дава на човека, за да не го осъди, но се вижда, че това не е направено за всеки човек, а само за определена група хора. Тези, които са повярвали Христа и са поискали от Него Светия Му Дух.

Но даването на Светия Дух не е по сътворение, а по желание и то при определени условия. Затова не можеш да кажеш, че Светият Дух обитава във всеки човек по сътворение.

Деяния 2:38
А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

Светият Дух е дар, който се получава по-късно, както се вижда от текста.


Още един аргумент против твоето тълкувание.
Да приемем, че си права, и че Бог още по сътворение е дал от Своя Дух на човека. Ако звучи глупаво, че Бог ще съди вечно Себе Си, то още по-безумно стои идеята, ча Бог ще унищожава части от Себе Си.

Горният пост може да се върже и богословски, но нямам това време в момента. Просто ти споделям основната идея на дълги мои разсъждения по тези въпроси във възможно най-кратък вид.

Поздрави
Вехт Жбок (недоучен)

Тошо вика: „Божието Слово не разкрива лесно своите тайни, но на тези, които размишляват деня и нощя върху него, Бог ще подари нужното!”